WAVE GOTIK TREFFEN, LEIPZIG 2007!

Кратък слаидшоу с част от снимките от тазгодишният фестивал.





Четири дни, 162 групи и над 30 специализирани dj-я, повече от 20 000 души от цял свят, фестивал с повече от 17 години история, Wave Gotik Treffen, Leipzig 2007.

Пристигнахме ден по-рано. Aвтобусът на проклетата фирма, с която пътувахме, ни свали близо до Централната гара на Лайпциг. След като изпратихме поздрави за майките на шофьорите, се отправихме към спирката на трамвая, водещ към сърцевината на трефена – парка Агра. Намерихме я лесно, защото както тя, така и целият град бяха посипани с тълпи от “черни” хора.

Когато пристигнахме, там ни посрещна добре познатата неповторима атмосфера на трефена. В Агра по голямата част от хората, вече взели своите билети , разпъваха палатки и купонясваха с бира (и вурстове).

24.05. – Тази вечер официалните партита за откриването на фестивала бяха първите събития, които дадоха старт на четиридневния бурен концертен “живот”, който щеше да преобрази всичко.

В същия ден в Moritzbastei, единственаото оцеляло късносредновековно укрепление на града, щеше да се проведе концерт на немския електропоп квартет Diorama, представяйки парчета от последния си студиен албум “A Diddrent Life”, подгрявани от колегите си Amnistia, които ние, за съжаление изморени от пътя, не успяхме да видим.

25.05. – Ден втори за нас, първи за фестивала. Аграта вече се пръскаше по шевовете от кръжащите навсякаде готи, но въпреки това потока от още прииждащи фенове не спираше и за секунда. Групите, които трябваше да се посетят, бяха няколко местни групи, а именно култовите Crematory, електро-лиглата Psychobitch и царете на финландския готик метъл Amorphis. Да ама не, за сметка на това, ние отидохме на паралелно провеждащия се от 24 до 28 фестивал за deathrock,batcave и postpunk музика под името Gothic Pogo Festival. Тази вечер сцената беше предоставена на три страхотни групи: испанците Quidam и двете френски банди Charles de Goal и личните ми фаворити Deadchovsky, които буквално разцепиха мрака и вдигнаха публиката.

26.05. – Ден втори, отново заплануваните групи бяха дсота: Salonorchester Weimar, неповторимите Ataraxia, Untoten, Rosa Crux , Haggrad, Frank the Baptist и разбира се берлинчаните Pink Turns Blue, които специално за WGT щяха да представят дългоочаквания си нов албум “Ghost”.
След дълго лутане из палатковия лагер, пиене на медовина и немска бира, броденето из стотиците сергии за музика и мода се оправихме към първия ни концерт. Salonorchester Weimar, щяха да представят своята версия на приказката Хензел и Гретел в UT Conewitz - вехт, почти пред разпадене и много мрачен театър, превърнат в нощен клуб.
След двадесетминутно чакане влязохме вътре. Имаше голяма навалица и цяло чудо беше, че се събрахме всички в малкия клуб. Сцената беше празна, небрежно се осветяваше от няколко прожектора, вътре не се дишаше, а музикантите още ги нямаше. Реших да отида до тоалетната набързо и когато излязох се сблъсках с групата, докато разбера какво става те вече бяха налазили сцената и всеки заемаше позиция в предстоящото представление. Единсвеното, което знаех за тях, беше че правят неузнаваеми кабаретни кавъри на Rammstein, както и че свирят класическа музика.

Докато Boris – вокалистът разказваше изключително артистично началото на приказката, клавиристът – господин Rynkowski обрисуваше на един лист хартия, следен от видеокамера, историята. На голяма видео стена зад музикантите постепенно се избистряше къщата на Хензел и Гретел и близката до тях гора.

Кулминацията настъпи когато оркестър Weimar забиха тоталния хит на Rammstein, Du Riechst So Gut, и Boris изкара няколко дами от публиката на сцената да пеят заедно с него, тогава всички вече бяхме на крака и полудявахме от кеф.

В това време в основната и най-голяма зала в Agra , в последователен ред публиката беше тероризирана от индъстриал извергите Absurd Minds, Orange Sektor, Rotersand, Psyclon Nine и безспорните лидери Front 242.

Разказаха ми, че Psyclon Nine смазали тотално публиката. В средата на залата имало невероятно мош пого, което даже продължило и след концерта. Също така вокала NERO, заявил че който се качи с кръв по ръцете на сцената ще получи, каквото иска от мерчандаизинг щанда на групата безплатно.

Последната група, на която успяхме да се насладиме за деня, бяха легендарните детрок/пънк изверги от Лос Анджелис - 45 Graves. Те свириха в преустроеното в клуб бивше заводско хале – Werk II , където едвам се добрахме на прилично разстояние от сцената. Едно е сигурно – счупихме се и си заслужаваше.

27.05. – Трети ден: групите, които бяхме заплюли, не бяха много – Angelspit, Coph Nia и ASP. За съжаление отново от мързел и от правене на куп други глупости аз лично успях да посетя само концерта на индъстриал-електро дуото от Австралия - Angelspit. Те щяха да забият в Parkbuhne – нормално голяма сцена в централния природен парк на Лайпциг. Концерта, както се очакваше беше велик, по-дяволите те звучаха по-добре на живо от студийните им записи, които бях чувал.
Вечерта в Аграта поред една след друга излязоха ASP, The 69 Eyes и The Cruxshadows.
А по време на групите в Volkspalast се провеждаще едно от най-зрелищните, ако не най-големи фетиш партита Obsession Bizarr, станало традиция последните години на Wave Gotik Treffen.

28.05. – Последният и най-тъжен ден от фестивала, когато още по обяд почват да се изнизват първите гости. Разбира се, къмпингът беше до следобяд на следващия ден и ние не възнемерявахме да си тръгнем по-рано, напротив щяхме да седим там до последно.
Една от групите, които наистина си заслужаваше и беше първа в графика ни за деня, бяха френската брутал електро банда Tamtrum. Създадени от вокалиста им Sylvicious, занимавал се преди това с няколко блек метъл групи, както и член за няколко концерта на полудялите Punish Yourself.
След тях в програмата ни седяха имената на американските deathrock-ери Cinemа Strange, Zombina and the Skeletons, задължителните Cassandra Complex, Subway to Sally и на последно място адски интересният неофолк проект, отново от Франция – DernIe`re Volonte`.

Както винаги нито съдбата, нито времето бяха на наша страна, затова вместо на Tamtrum покиснахме на Moritzbastei, където на открита сцена в близост до средновековен пазар свиреха медийвал групи на гайди и тъпани – жесток купон. На няколко метра от сцената имаше уникален щанд за вино с всякакъв вкус – банан, ягода, череша и какви ли още не вкусове, за които може човек да се сети.

Към осем вечерта вече трябваше да се раздвижим и да бързаме за така очаквания лайв на Cinema Strange. Коментар за лайва им нямам, беше несравнимо. Готини типове, които правят интересна музика и знаят как да се забавляват.

След концерта им тичешком се добрахме до Wekr II, за да хванем последните няколко песни на забавните Zombina & The Skeletons.
След концерта част от членовете на Zombina и хорор пънкарите Crimson Ghost, размятаха наляво и надясно оригинални плочи, дискове, тениски и всякакъв вид мърчандайзинг, докато няколко от фенките денсеха на щандовете – истинско шоу.

Измъкнахме се от халето, не само защото охраната вече ни гонеше, а и нямахме сила за още, все пак това беше последният ден. След дълго чакане на дъжда се запознахме с една двойка холандци, които аз топло светнах за положението в България. След купищата глупости, които им изговорих, заедно се отправихме към последната парти вечер на другия паралелно провеждащ се фест Gothic Pogo Festival, за да отдадеме последна почит на изродската атмосфера, с която ни дари тазгодишният трефен...