Около седем дена след като за пръв път се бях запознал може би с любовта на живота ми (а защо не и бъдещата ми съпруга - ще разберете защо не), имах благословията на съдбата да я срещна отново.
Беше сутрин мисля, че четвъртък (не бях на работа защото си бях взел болнични) и се подмотавах по анцунг из нас, търсеики нещо за хапване или може би някоя изветряла чаша кола। Когато нещеш ли чух някакво леко тропане по вратата, сякаш малък гризач се опитваше да пробие дупка с лапичките си изпод вратата। В този момент се осъзнах, какви гризачи по дяволите, това беше лекото почукване от бърсалката за под на чистачката।
ЧИСТАЧКАТА !!!
О гостподи, дали беше тя, какво щях да правя, сега беше моментът да се срещна с най-големият си страх, дали не беше прости мираж।
Надянах бързо тениската с кости (която аз съм си правил), погледнах се - о, господи - косата ми беше като на Бийтълджус, бързо пръснах малко сапун в дланта си и я плиокнах на косата си , зализах я и се отправих към вратата।
Бързо погледнах през шпионката, но нямаше никои - ужас, сънувах ли।
Въобще не се замислих, отворих вратата и излезнах на пложадката пред вратата, погледнах първо на доло после на горе по стълбите। Щеше да ми падне чинето, първо съзрях чифт лачени ботуши даемония, след това секси мрежест чорапогашник, и къса подбухнала пола। Ако това вече не беше тя।
Бях на седмото небе, най сетне я срещнах величествената, нежна и прекрасна , моят блян, готик чистачката на моят вход беше в изправена (нагъзена ако трябва да сме точни) пред мен।
След това не си спомням какво стана, но като отворих очи тя държеше главата ми, предполагам бях припаднал। Това беше най-прятното припадане през живота ми।
Не мисля, че искам да разказвам повече за това какво си говорихме и коя се оказа всъщност тя и защо не моежехме никога повече занапред да сме заедно...
Но, в крайна сметка си остнахме добри прятели и ако не се видим повече, то поне тя ще е винаги в сърцето и парцала ми, а ето и тениската която направих специално за нея।
0 коментара:
Публикуване на коментар