Тор 3: На мойте девизи: верни спътници в живота!

Туй като бях си обещал, че от днес ще започна да пиша поне по един пост всеки ден реших да напиша мини класация под надслов: "Топ 3: Девизите който ми помагат!"

Разбира се, всичките (цели три) девиза са тясно свързани със съществуването ми и житеиските ми стратегий за доминиране над света, а не просто копирани балвочи от някой неграмотно написан сайт.

Та да започнем със...

1.Обичай (и уважавай) себе си, за да те обичат (и уважават) и останалите!
Това е най-голямата глупост изобщо измислена някога. Като мога да дам съвсем житейски изпитан и наУчно потвърден пример, че при мен това не дейсетва. Например когато съм самонадеян и нахакан, никои не ми обръща внимание освен разни дебелаци който искат да ме бият и потни селяни, а пък когато се самосъжелявам, мълча си и се правя на мишка всяка втора прилично пяна "мацка" ми се лепи (разбира се аз съм прекалено пян да го разбера, но така са ми разправя ли близки и познати).
Така че, това мото изобщо не е практично и най-малкото вярно, защото никой не обича самовлюбените келеши и лигли. Без много да се замислям мога да го заменя с доста по практичното "Обичай ближния и ближи обичания"(заглавие на последният албум на Миши Шамара, йеее) или цифровият му еквивален "69".


2. Историята се прави от индивида, а не от масите!

Или оригинала "History is made by the individual, not by the masses" (реплика на Дик Соломон от един любим мой сериал "На гости на третата планета").

Това е може би, единственото мото което ме държи все още жив и прилично пълен с надежда, че някои ден ще успея да направя нещо стойностно което да "остане в историята".
Към него мога да добавя и "Орлите летят по отделно, овците вървят в куп" и други такива глупости. Незнам до колко е вярно, но ще продължавам да се връзвам и да парадирам и с двете, докато някои хубав майски ден родителите ми не ме изпратят насилсвтвено в клиника за юнуши със мания за величие и двоумения относно сексуалната ориентация.


3.Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдействa!
Да бе, да. Точно обратното. То и това е идеята, нали? Защото когато тръгнеш да правиш нещо всички те мачкат и те разкадроват с това колко невъзможно е за осъществение и как единственото което те очаква е провал.


Явно при мене всичко действа на обратно. Не мога да си обясня защо се получава така при положение, че съм такава позитивна и оптимистична натура. Единственото което ми остава е да взема с шепа от раждясалите ножчета за бръснене на дядо ми и да си натъркам китките.