За няколко часа из София...

Или как зверски се умазахме вчера.

В по долният текст, съвсем самоцелно се опитах да събера спомените си за зверското умазване което си причиних вчера (23-ти декември).

Станах към 9 часа, кисел както винаги, обърнах сутрешният литър кола и по стар обичай започнах да се самосъжелявам, колко ми е скучен живота как нищо не ми се случва и тн.

След цялата серия самосъжаление която си вкарах, реших да отида да видя как е коледното настроение при баба ми и дядо ми.
Там обаче, противно на учакванята ми цареше още по силно изразено анти-празнично и депресарско настроение.

Издържах почти половин час и след като дядо ми ме изпрати с думите "Живота е безмислен, добре че те има и ми носиш името, поне то да е живо след мен" и други такива прятни неща, реших да взема нещата в свой ръце.

Влезнах в някакъв супермаркет пълен с цигани, грабнах едно Шуменско и се изстрелях навън в посока Халите.

Взех си още една бира и почнах да звъня на разни хора който ми се струваха надеждни за начинанието коеот бях намислил. Зайката, Войводата, Люлински, Ели - всички естествено заети, всички на работят и никой който да ми прави компания.

Първо ниво:
Изпих още една бира чакайки двамата ми спътници Ру и Светльо Криейтъра, нагледах се на пазаруващи бабички, суетни батенца и търчащи дечица.


Второ ниво:
След почти час в тази депресираща коледна атмосфера, най-сетне въпросните дойдоха. Последва разговор за октоподи и морски ястия и след кратко двуомене, се запътихме към първата ни кръчма за деня,а именно "Сам Дойдох".
Кръчмата е малка, уютна само със няколко маси, а на стените с рисувани портрети на най-редовните му клиенти. Сред тях има художници, режисьори, писалите, акьори и други креативни натури.
След като поръчахме още бира, аз подхванах темата за случилото се преди 36 години масово убийство на виатнамски студенти във Студентски град. Бях чел, за това в един форум, но там нямаше почти никакво инфо, освен, че пича дето е стрелял се е вдъхновил от филмът "Кръсника". Всъщност разбрах, че студентите са били от този етнос, след като един пълен господин седящ на съседната маса се включи в разговорът ни. Интересното е, че това беше вторият непознат за седмицата който ми се включва без покана в разговора и то се за същата тема с убийството се в компанията на Ру. Изгладихме детайлите по случая и отново провокиран от нас, въпросният тип се опита да ни впечатли със някаква скалъпена история за Жоро Павето, а ние поръчахме още картофи и вурстове.

Трето ниво:
Към нас се присъедини изневиделица една позната и се опътихме на наблизко намиращият се метъл бар "Black Logue".
Вътре също е сравнително прятно, прилича на "О`шипка", бирата не е скъпа и кенефите са супер яки.
Пихме по няколко текили и бира и докато се осъзная още една девойка се беше присъединила към нас.
Малко след това Деси и Гло се опитваха да ме пребият в тоалетните, едвам им се измъкнах и отидох да си поръчам още една бира.
Незнам кога съм си тръгнал, единственото което ми остава като спомен-суверин е един шал.

Четвърто ниво:
Клатушкайки се обграден от тримата ми братчеди, който не бях виждал от години, се отправихме към "Лучано" за още една доза бира и пържени картофи.
Малко преди да стигнеме към нас вече бяха Елица и прятелят. След това с разни други хора се наливахме със прясна жива бира. Друго не помня, май говорихме за курви и за Испания?!?

Пето ниво:
Озовах се в някакво такси, имах среща с Илийката който вечеряше някаде с Насо Русков и прятелката му със сложна фамилия.
Мястото се оказа някакъв китайски ресторант,а те тъкмо приключваха яденето.
С общо пиянско съгласие решихме да се отправим към някой клуб с яка музика и още бира където да потанцуваме и да се доизложиме съвсем.

Шесто ниво:
Хванахме едно такси и се метнахме към "Строежа", който разбира се не работеше. Илийката ми каза, че от недоволство съм тичал и съм се мятал пред някви коли, а Русков се е шашкал, че ще се убия, но аз не помня нищо.

Седмо ниво:
Останахме само с Илийката - пяни, използвани и премръзнали. Качихме се на поредното такси и отпрашихме към "Тънка червена линия". За пръв път стъпвам там, клуба е жесток! Джаги, билярд, тиливизия, бира, други напитни, млади хора и цигарен дим.

Осмо ниво:
Пак същата история, такси и бира, само че тоя път в Илийката. От там не помня нищо, освен, че ме влачеше по пода, а аз несвързано се опитвах да му обясня нещо.

Събудих се на земята покрит с някви неща, станах пих чаша кола и се запътих към вкъщи за още пари, за още пиене.

И така драги читателю за няколко часа бях в 8 столични квартала обиколих 5 кръчми и си похарчих коледната премия и все още съм жив. А турнето ми по кръчмите и пиенето тепърва започват.

Единственото което съжелявам е, че не си бях зел апарата за да документирам както си трябва целият трип, но както и да рапортът ми е достатачно живописен и ще мине и без снимков материал.