За няколко часа из София, и не съвсем. (част втора)

В момента съм по гащи ям сладолед с боровинки, пия кола и имам още спрей сметана и няколко пръста розава пиня колада(коледа).

Току що се върнах от така да се каже, втората част на самоцелното ми странстване из софийските кръчми и прилежащите към тях улици.

Днес беше слаб ден, успях да обиколя само четири кръчми, мотах се из центъра, ядох един дюнер и един таксиметров ни изхвърли от таксит.

Та какво стана днес, първо бях на много делови и сериозен разговор в намиращата се в близост на Съдебната палата кръчма 1516 (какво красиво име, а?). Бях се изнервил, но го преодолях. Не съм от хората който обичат да се засягат, нервират и полудяват за големи и страшни неща. Бях откровен и нетипично мил, но както и да е.

След кратък престой се упътих към първата си алкохолна - да я наречем, среща за деня, а именно със двете изключително важни персони в моя живот Катерицата и Зайката(пояснявам, че това не са имена на травестити или евтини курви, те са просто двама,как да го кажа, не добре психически младежа мой приятели.).

Мотах се и намерих този велик принт на травестит на Славейков, голям кеф!



И така след кратко лутане, се озовахме в първата(за мене втора) кръчма за деня. Изключително приятно място: чудно, дори цели два пъти ни поздравиха с любимата ми от детството песен на Michael Jacson - Heal the World (като бях малък ревах на нея, и все още тази песен ме разплаква). Но, както и да е (дори я слушам в момента) мястото е яко. На стените до масите имаше кранче от което можеш да си наливаш прясна бира (винаги съм искал такова вместо стандартната мифка в кухнята), разбира се кран снабден с брояч, досущ като такси, само че на по висока тарифа (5,99 на литър).



Платихме си сметката, 34 лева (ужас) и се понесохме към Халите. Трябваше цял час и половина да чакаме Илийката.



Решихме да се по лигавим из напълно пустите Хали, аз си взех розова пиняколада, която в момента допивам, Зайката баклава, катерицата Баница, а румен попиваше коледното настроение царящо там.

Разбира се, заснехме еротична фото сесия, снимки от който ще влязат в календар за 2009 на дом за хора с психически проблеми. Държа да подчертая че сесията е заснета от реномиран фотограф и на суровият материал който виждаш му предстой стабилна обработка от професионалисти.





След като почти заспахме, изтероризирахме машините за подаръци, направихме кални петна за чистачките и отегчени от всичко навъртяхме купища минути по мобилните си телефони, Илийката се появи.

След кратък безцелен словесен двубой се отправихме към следващата си жертва - бар Амстердам.



Отново много приятно място, със симпатични също така почерпени непознати, малко странна музика, цигарен дим и тоалетна с бели плочки. И тъкмо да се потопим в преднамерено празничната атмосфера от врата лъсна Киро (не батше Кико) със приятелката си(да той има приятелка, невероятно но факт). Радостта ни беше почти споделена и вече беше отредено, че ще продължим вечерта си в неговата сияйна компания поливащи се марков алкохол и евтина арабска храна.

Изпихме по още една бира, и едни по рано, други по късно се отправихме към бар "Джуджетата" в близост до Попа, поне с това име ни го представиха. Оставихме там Катерицата, който през целият път много съсредоточено се стремеше да ме блъсне на земята и да ми счупи апарата, но не успя. Та, след като го оставихме се запътихме към уж денонощният магазин SexWell в близост до дюнерите Mimas. Нямаше да си купуваме кондоми, и без това след толкова пиене не можехме да го дигнем, плана беше да си купим шишенце Попърс и буквално да се убием.

Да, ама не. Магазинът с крещящ надпис NON STOP и SEX изобщо не бачкаше, ама изобщо. Толкова бяхме разочаровани и отвратени от сексуалната промишленост в България, че решихме да проникнем в Mimas за по дюнер и пържени картофки.



Както и да казахме си, ако не с попърс то с пиене ще затапим мъката в самотните ни тинейджърски сърца и с бодра крачка се отправихме обратно към бара.

Барманката ми направи някъф спешъл коктейл, после втори, после бира...

След като известно време зяпах тъпо, опитвах се да снимам нещо за да го сложа тук и се усмихвах на непознати, най сетне дойде и моят момент на изява.

Алкохолният ми спътник Илия a.k.a. Илийката, реши, че трябва да запознае приятелите ни с персоналният жаргонен речник на кварталната ни тайната общност.

В продължение на половин час думи като "казавайка", "орловица", "балсамница", "бурзумирам" и тн рикошираха в стените на клуба, а Киро, Войводите и познатите им, се кискаха почти останали без дъх.

Доло те са сериозни, говорят за бизнес.



Поусъзнахме се, посмяхме се, аз почти си изпих вторият коктейл, Киро се изплаши и се умете към тях, както и други разни индивиди. Ние с Илийката решихме, че е време и за нас.

Отново се понесохме по среднощният океан от таксита въоръжени с пянски усмивки и скъпи спомени.