2 faces in 1 body

Скучно ми е и мразя всички...

2009-06-08T17:48:00.008+03:00

От труп та на на гроб!

Зомби с мърша ще ми плаши тои!

Яж мърша, па сери мърша! Да ти еба майката!

Абе Кире, вие тия трупове май сти ги яли вече веднъж?

Не се обръщай назад, за да не паднеш в гроба!

Смъртоносните болести не ходят по гората! Те ходят по хората!

Приятел е не този който ти дезинфекцира инфектираните гнойни рани, а този който не ти ги причинява!

Понякога не е важен разлутатът, а опита!
(е това нямаше как да го променя, достатачно цинично е, особенно от устата на да кажем Чикатило или Ед Гейн)

Серийният убиец син е тъга за майка си!

Смърта идва при теб, когато всички други бягат!

Само мъртвите виждат края на войната!
(и това не посмях да променя)

Не е важно да бъдеш хирург, важното е да опиташ!

Учи се от вчера, убивай днес, погребвай утре.

Никога не убивай това, което не би те убило!
(Оригиналното е: "Никога не плачи за това, което не плаче за теб." доста е яко)

Човек е това което убива!

Ако твоята външност не съответства на твоите вътрешни убеждения, самоубий се!

Единственото сигурно нещо в живота е смъртта!
(Това също е непроменено)

Детството свършва в мига, в който разбереш, че един ден ще умреш.
(му-ха-ха-ха-ха. Това май беше от някакъв филм?)

Март е скапан месец! Писна ми! И другите месеци също!

2009-03-16T23:37:00.002+02:00

Облекчение и този скапан ден мина! А, утре сабалента отивам направо да ме татуират с надеждата, че поне една, две седмици ще ме държи радостта от факта, че съм ошарен.

Надявам се този кучи месец да премине максиално бързо, и следващият също, мразя всеки месец изобщо... Освен Май и Октомври, другите месеци да го духат... През май е трефена, а октомври Хелоуйн. Рожденият ми ден е Август,.. но го мразя. Двете ми най-сериозни приятелки ми биха шута, заради шизофренията ми и лошото поведение точно около въпросната дата. Август съкс, каквото и да си говори ме!

Нямам търпение да мине Wave Gotik Treffen, после Castle Party-то и Spirit Of Burgas + още няколко по-малки събития, и да почна да спестявам пари. Писна ми от столицата, писна ми от България, писна ми от всики и всичко!

Винаги съм се надявал, че ненадейно ще ми намерят тумор в мозъка, дори си мислех, да се заразя доброволно със спин, да ама не... нищо не става! Не мога да кажа, че съм здрав като пушка, ама ми няма нищо.

Отдавна нямам никакви цели и изобщо не намирам смисъл в нищо. Все още никой мой богат чичо не ми е давал огромни суми или нещо такова, не съм печелил от тото-то, не съм си намирал яко кинти на земята, ма като се замисля дори и да ги намеря радостта ми ще е изкуствена и най-най-лошото временна. После пак ще се здухам и ще вляза в ролята на 14 годишно Емо в тялото на 43 годишен самотен злобар, който дори си няма куче което да бие и трябва да се самонаранява било то с горене или игли или пък ножове, за зикарва на някъде ядат си!

Е, писна ми... от всичко, до края на годината очаквам да изчезна безследно и повече да не се върна.. така, че ако които иска да се вижда с мене, да говори ме, да пие ме, да пътуваме насам натам... да казва сега, след няколко месеца ще е късно. Изобщо няма да има "I`ll be back" по скоро ще има "Курви збогом" и празнота в душите на продавачките от магазина до нас, който няма вече да има на кой да се усмихват и на кой да продават бира.

Ужасни неща наговорих! Ама, кажи ми, Зомби с мърша ли се плашиш ти или кво?

Wave Gotik Treffen 2009 - Големата мафия, немам търпение

2009-03-16T17:08:00.003+02:00

Изплашен съм! (Нищо ново!) Остават още два месеца и отивам да трещя отново в Лейпзишко, Германията. Развалнуван съм и то много, щото Германия е голяма работа, пълно с германци брат, ама с лупата да ги ринеш, и туко се появи некои немец и се скрие... Е, има и турци, ама гледам да ги игнорирам.

Абе голяма работа ще е тая година, защото съм предвидил денонощно четиринадесет дневно напиване. Освен, че вече съм си избрал униформа, цвят на косата и няколко пиерсинга за лицето (и съм се нашарил брутално със татуси), съм решил да се спукам от видео и да направя един кратък репортаж освен за фестивала и за немската бира.

Поне тая година ще имам нормална биро-пиеща компания и Зайката (Станислав Иванов) и неговите коварни щракащи присти ще са далеч от мен. Не, че няма да е в града, но в апартамента който мисля да резервираме той няма да бъде канен или желан... него ще го оставя на грижите и в компанията на Микито (Miss Monique Sherie) и Маргарита (позната като малчаливият вожд Mihrovina).

Та цялата идея тая година е да отидеме 5 дена по рано и 5 дена след феста да си тръгнеме, за да може да си починеме тотално и да изпиеме поне по една каса от всеки вид немска бира. Никакви жени, никакви путенски номера и мрънканя, само чист лайзипшки въздух, усмихнати дебели продавачки по магазините, бира на корем, вурстове с горчица и музика на мах.

Абе с две думи, напрегнато ми е нямам търпение, малко да полудувам с лайципчанки и лайципчани, разбира се само в границите на позволеното, кротки педесетограмки и без целувки със език. Абе ще е пълен купон!

Почвам след някво време да си правя списък за багажа. Ще си зема един избушен касетофон и ще слушам като истински селянин детски песнички из центъра докато се разхождам и надигам литъра!

p.s: Вече имам facebook и аз... :-) Та който иска да ме адне, ся го блъскам със снимки, видеа и глупости, голяма сила е, особенно за губене на време! Името ми там е: Stefan von Fleisch

btw: Това всъщност е първият ми пост там, просто за да видя какво е чувството и да се изфукам, че и аз имам facebook.

Три поредни дена, три големи име в рока!u

2009-02-05T12:11:00.005+02:00

Е това вече ако не е трагично, незнам какво да кажа.

2-ри Февруари - Сид Вишъс (Sid Vicious) 1978
Послушах малко Пистълс защото не съм голям фен и толкова, после седнах да го мисля: Какво всъщност е пънка? и се ядосах на една тъпа статия в NME относно нашият герой, как бил просто отрепка без талант и тн. Хм, не знаех, че в основата на пънка е да демонстрираш виртуозност и изисканост. Пънка е изразяване на емоцийте такива каквито са, без да ти пука. В един от коментарите даже някъв тип беше оприличил деградацията и наркотичната зависимост на Сид с тази на Пиит Дохърти (Pete Doherty), което може и да е вярно може и да не е, но ми кипнаха лайната. Пиит съкс.

3-ти Февруари - Бъди Холи (Buddy Holly), Ричи Валенс (Ritchie Valens), Джаиелс Ричарсън (Big Bopper) 1969
Цял ден слушах 50-тарско оригинално рокабили, вечерта около три часа зациклих на Бъди Холи, ревах след като изгледах филма La Bamba и продължих да слушам Холи, докато не заспах. Е това ако не е трибют и уважение здраве му кажи.

а днес
4-ти Февруари - Лукс Интериор (Lux Interior) 2009
Днес пък разбрах, че вокалистът на The Cramps пукнал, направо се зговних от всякаде. Никога не съм ги слушаш признавам, което си е моя грешка. Деба, тъкмо почнах да ги харесвам, в последно време съм зациклил ужасно много на Garbageman.

пс. Нейскам да се събуждам със смърта на някой мой любим музикант и утре, наздраве!

R.I.P. за всички вие, дето ни давате сили да съществуваме!

Castle Party 2009 Bolkow, Poland

2009-01-09T14:38:00.012+02:00

Castle Party 24-26-ти Юли 2009

(извинявам се за грешките, но в момента нямам сили да мисля правописа, както винаги де)

Castle Party е фестивал за електро и готик музика провеждащ се за сигурно петнадесети път в Болков, Полша.
Фестивалът наистина е малък, със своите пет хиляди посетители, но пък за сметка на това е доста повече "за" музиката и "против" показването на новите дрешки, за разлика от Wave Gotik Treffen.

1.Пред-история
Съвсем скоро ще кача, кратко или дълго инфо за феста.

2.Групите
Е, кой ще са бандите?
Ето ги по обявеният на официалната страница на фестивала ред.
Погрижих се да добавя, държава, myspace-линк, кратък коментар и по едно видео на всяка от бандите, дано да е полезно на някои.

FRONT 242 (Белгия)
стил: ebm / индъстриал
Front 242 са безспорно една от най-емблематичните emb банди в световен мащаб. Който не е чувал за тях, лошо му се пише.

Front 242 - Headhunter (1988) дело на Антoн Корбин (Anton Corbijn) отговорен за около 20 от видео клиповете на Depeche Mode, част от нещата на Echo & the Bunnymen, на Danzig и на кой ли още не.

COVENANT (Швеция)
стил: електро
Едно култово трио, което все още не съм съумял да обикна, но и това ще стане.

Covenant - Call the ships to port (2002)

DIARY OF DREAMS (Германия)
стил: дарк уейв
Е който беше на концерта в София, през октомври миналата година, знае за какво става на въпрос.

CREMATORY (Германия)
стил: готик метъл

Една изключително силна банда и разбира се, една от любимите ми още от преди десетина години, че и повече. Лично на мен песните им изпълнени на немски ми галят душата.

Crematory - Fly (1999)

ICON OF COIL (Норвегия)
стил: ebm

Icon of Coil - Shelter (2004)

DREADFUL SHADOWS (Германия)
стил: готик метъл / дарк уейв

Dreadful Shadows - Twist In My Sobriety, кавър още по мрачен дори и от хита от 1988-ма на англичанката Tanita Tikaram. Винаги съм приемал такива кавър версий като тотален фън, независимо колко изстрадани изглеждат музикантите в клипа.

FADING COLOURS (Полша)
стил:

ARTROSIS (Полша)
стил:

SPECTRA*PARIS
www.myspace.com/spectraparis
стил: електро

Доста слабо като музика, но пък мацката Елена Алис Фози (Elena Alice Fossi) е повече от симпатична.

Spectra Paris - falsos suenos

Spectra Paris - Spectra Murder Show - Това пък видео е от миналогодишното WGT 2008, където явно съм я пропуснал за да гледам нещо по стойностно.

DEATHCAMP PROJECT (Полша)
www.myspace.com/deathcampproject
стил: електронен готик рок

За пръв път ги чувам, признавам си, но съм доста впечатлен. Лисват ми такива банди с такова звучене и определено Deathcamp Project успяха да запълнят празнината. Ще съм на първият ред до сцената когато те свирят, за да се наслаждавам на позьорската им визия.

Deathcamp Project - Rule And Control на живо в Прага

PSYCHE (Канада)
стил: синтпоп

Бандата имаше концерт в България съвсем скоро, но аз така и не успях да отида. Явно съм изпуснал много.

Psyche - Unveiling The Secret

VARIETE (Полша)
стил:

NUNIQ (ex NUN, Полша)
стил:

Изключително комерсиален електро-поп излизащ изпод ръцете на класическото: мацка с микрофон и пич със синтезатори, първи асоциации Madonna и Ultraviolet Sound. Ще се гледа задължително, само че на синтетични наркотици.

NuniQ - Stop!

SKINNY PATRINI (Полша)
www.myspace.com/skinnypatrinielectroduo
стил: електро

Тъкмо си говорех ме за схемата. Skinny Patrini е същата работа. Електро пънк доста по мрачен за моя радост, правен от мацка и уклавирен тип. Там съм.

Skinny Patrini - Delicious

MADRE DEL VIZIO (Италия)
www.myspace.com/madre2008
стил: готик рок/ готик метъл

Нещо като готик рок, ма не баш.

Madre Del Vizio - Stanza

INDUKTI (Полша)
http://www.myspace.com/indukti
стил: средновекен прогресив рок

Странна комбинация от прогресив рок със изключително добре овладяна цигулка която те праща направо в средновековието.(Както ги измислих това и аз не знам, ма е яко, прогресивче.)

Indukti - Shade

MOON FAR AWAY (братска Русия)
http://www.myspace.com/mfaofficial
стил: фолк / готик

Една от причините да съжалявам, че неразбирам руският език. Много качествен и тъжен готик, на руски. Просто го чуийте, аз лично нямам думи, красиво е! Задължително ще се гледа!

Moon Far Away - Zvetiki

NOT (Полша)
стил:

JACQUY BITCH (Франция)
http://www.myspace.com/jacquybitch
стил: дет рок / готик рок

Направо щях да се изям от яд, че миналата година го изпуснах на WGT. Жесток детрок.

Jacquy Bitch - Suicidе

SOLAR FAKE (Германия) -
http://www.myspace.com/solarfake
стил: дарк електро

...

Solar Fake на живо отново на WGT, изпълнява "Тhe Shield" ако не ме лъжат ушите

JOY DISASTER (Франсета отново) - www.myspace.com/joydisaster
стил: пост пънк / готик рок

Мъже които пея за депресия и любов, и рядко се усмихват...какво по хубаво от това.

Joy Disaster - Lobotomy

HEAD-LESS (Германия) - www.myspace.com/headless1
стил: електро индъстриял

Нищо особено и нищо новаторско, но става за един "наказателен" танц. Подходящ за феновете на And One.

Head-Less - Ship Of Agony

VIC ANSELMO (Латвия) -
http://www.myspace.com/vicanselmomusic
стил:

Много ми се иска да приличат на Sanguis et Cinis, незнам защо, май нещо ме удари носталгията по албума "Madrigal" и фалшивото пеене на сладураната вокалистка. Да ама не.

Vic Anselmo на живо на дарк уейв фестивалът Kunigunda Lunaria в Литва през 2007.

IRFAN (България, гордост)
стил:

DEPRESSIVE DISORDER (Чехия)
стил:

AESTHETIC MEAT FRONT (performance project, de)
стил:

3.Пътят до там
Първият и най-лесен, но пък и най-скъп вариант е чрез самолет. Билетите почват от 360 евро (за двете посоки) до 2100 евро. Това е само Sofia - Krakow (който не е директен) или пък Burgas - Krakow (който е директен). Затова този вариант напълно го отхвърлям.

Вторият вариант който е доста по болезнен е да се достигне до Krakow със влак. Но пътят е цели 36 часа плюс едно прекачване в Будапеща, ако не се лъжа.

Третият вариант, може би най-евтиният и добър е следният. С автобус до Krakow, което излиза към 203 лева (в двете посоки) и коства 24 часа път, след това със влак (около 8 часа) от Krakow до най-близкият голям град до Balkow. И вече от там или на стоп или с някой селски рейс директно към Balkow, където започва купона ден преди концертите на бандите.
Скоро ще проуча цените на билета за влака до там, но надали ще е по скъп отколкото този от София до Варна.

5.А сега накъде?
За спане, има цели два варианта.
Единият е хотел, а другият евтиният къмпинг лагер намиращ се близко до замъкът в който се провеждат концертите. Доколкото разбрах цената за къмпинга + достъп до електричество е в порядъка на 15 лева на човек. Което е напълно приемливо.

Билетите явно се купуват на място. Все още цената не се знае но надали ще са повече от 50,60 или 70 евро максимум. Което за 25 банди си е повече от супер.

Храна и напитнки (основно бира) се надявам да се продава на фестивала. Ако не в центъра на града няма как да няма някои убит супер маркет или някоя евтина пицария.

5.Колко ще струва?
Съвсем грубо:

Път = 300 лева

Храна (и Пиене) = според зависи, но към 100 лева

Билет = 100 лева (за фестивала)
Къмпинг = около 15-20 лева (за трите дни)
------------------------------------------------
500 лева ви оправят, напълно

За няколко часа из София, и не съвсем. (част втора)

2008-12-27T02:47:00.015+02:00

В момента съм по гащи ям сладолед с боровинки, пия кола и имам още спрей сметана и няколко пръста розава пиня колада(коледа).

Току що се върнах от така да се каже, втората част на самоцелното ми странстване из софийските кръчми и прилежащите към тях улици.

Днес беше слаб ден, успях да обиколя само четири кръчми, мотах се из центъра, ядох един дюнер и един таксиметров ни изхвърли от таксит.

Та какво стана днес, първо бях на много делови и сериозен разговор в намиращата се в близост на Съдебната палата кръчма 1516 (какво красиво име, а?). Бях се изнервил, но го преодолях. Не съм от хората който обичат да се засягат, нервират и полудяват за големи и страшни неща. Бях откровен и нетипично мил, но както и да е.

След кратък престой се упътих към първата си алкохолна - да я наречем, среща за деня, а именно със двете изключително важни персони в моя живот Катерицата и Зайката(пояснявам, че това не са имена на травестити или евтини курви, те са просто двама,как да го кажа, не добре психически младежа мой приятели.).

Мотах се и намерих този велик принт на травестит на Славейков, голям кеф!

И така след кратко лутане, се озовахме в първата(за мене втора) кръчма за деня. Изключително приятно място: чудно, дори цели два пъти ни поздравиха с любимата ми от детството песен на Michael Jacson - Heal the World (като бях малък ревах на нея, и все още тази песен ме разплаква). Но, както и да е (дори я слушам в момента) мястото е яко. На стените до масите имаше кранче от което можеш да си наливаш прясна бира (винаги съм искал такова вместо стандартната мифка в кухнята), разбира се кран снабден с брояч, досущ като такси, само че на по висока тарифа (5,99 на литър).

Платихме си сметката, 34 лева (ужас) и се понесохме към Халите. Трябваше цял час и половина да чакаме Илийката.

Решихме да се по лигавим из напълно пустите Хали, аз си взех розова пиняколада, която в момента допивам, Зайката баклава, катерицата Баница, а румен попиваше коледното настроение царящо там.

Разбира се, заснехме еротична фото сесия, снимки от който ще влязат в календар за 2009 на дом за хора с психически проблеми. Държа да подчертая че сесията е заснета от реномиран фотограф и на суровият материал който виждаш му предстой стабилна обработка от професионалисти.

След като почти заспахме, изтероризирахме машините за подаръци, направихме кални петна за чистачките и отегчени от всичко навъртяхме купища минути по мобилните си телефони, Илийката се появи.

След кратък безцелен словесен двубой се отправихме към следващата си жертва - бар Амстердам.

Отново много приятно място, със симпатични също така почерпени непознати, малко странна музика, цигарен дим и тоалетна с бели плочки. И тъкмо да се потопим в преднамерено празничната атмосфера от врата лъсна Киро (не батше Кико) със приятелката си(да той има приятелка, невероятно но факт). Радостта ни беше почти споделена и вече беше отредено, че ще продължим вечерта си в неговата сияйна компания поливащи се марков алкохол и евтина арабска храна.

Изпихме по още една бира, и едни по рано, други по късно се отправихме към бар "Джуджетата" в близост до Попа, поне с това име ни го представиха. Оставихме там Катерицата, който през целият път много съсредоточено се стремеше да ме блъсне на земята и да ми счупи апарата, но не успя. Та, след като го оставихме се запътихме към уж денонощният магазин SexWell в близост до дюнерите Mimas. Нямаше да си купуваме кондоми, и без това след толкова пиене не можехме да го дигнем, плана беше да си купим шишенце Попърс и буквално да се убием.

Да, ама не. Магазинът с крещящ надпис NON STOP и SEX изобщо не бачкаше, ама изобщо. Толкова бяхме разочаровани и отвратени от сексуалната промишленост в България, че решихме да проникнем в Mimas за по дюнер и пържени картофки.

Както и да казахме си, ако не с попърс то с пиене ще затапим мъката в самотните ни тинейджърски сърца и с бодра крачка се отправихме обратно към бара.

Барманката ми направи някъф спешъл коктейл, после втори, после бира...

След като известно време зяпах тъпо, опитвах се да снимам нещо за да го сложа тук и се усмихвах на непознати, най сетне дойде и моят момент на изява.

Алкохолният ми спътник Илия a.k.a. Илийката, реши, че трябва да запознае приятелите ни с персоналният жаргонен речник на кварталната ни тайната общност.

В продължение на половин час думи като "казавайка", "орловица", "балсамница", "бурзумирам" и тн рикошираха в стените на клуба, а Киро, Войводите и познатите им, се кискаха почти останали без дъх.

Доло те са сериозни, говорят за бизнес.

Поусъзнахме се, посмяхме се, аз почти си изпих вторият коктейл, Киро се изплаши и се умете към тях, както и други разни индивиди. Ние с Илийката решихме, че е време и за нас.

Отново се понесохме по среднощният океан от таксита въоръжени с пянски усмивки и скъпи спомени.

За няколко часа из София...

2008-12-24T14:33:00.004+02:00

Или как зверски се умазахме вчера.

В по долният текст, съвсем самоцелно се опитах да събера спомените си за зверското умазване което си причиних вчера (23-ти декември).

Станах към 9 часа, кисел както винаги, обърнах сутрешният литър кола и по стар обичай започнах да се самосъжелявам, колко ми е скучен живота как нищо не ми се случва и тн.

След цялата серия самосъжаление която си вкарах, реших да отида да видя как е коледното настроение при баба ми и дядо ми.
Там обаче, противно на учакванята ми цареше още по силно изразено анти-празнично и депресарско настроение.

Издържах почти половин час и след като дядо ми ме изпрати с думите "Живота е безмислен, добре че те има и ми носиш името, поне то да е живо след мен" и други такива прятни неща, реших да взема нещата в свой ръце.

Влезнах в някакъв супермаркет пълен с цигани, грабнах едно Шуменско и се изстрелях навън в посока Халите.

Взех си още една бира и почнах да звъня на разни хора който ми се струваха надеждни за начинанието коеот бях намислил. Зайката, Войводата, Люлински, Ели - всички естествено заети, всички на работят и никой който да ми прави компания.

Първо ниво:
Изпих още една бира чакайки двамата ми спътници Ру и Светльо Криейтъра, нагледах се на пазаруващи бабички, суетни батенца и търчащи дечица.

Второ ниво:
След почти час в тази депресираща коледна атмосфера, най-сетне въпросните дойдоха. Последва разговор за октоподи и морски ястия и след кратко двуомене, се запътихме към първата ни кръчма за деня,а именно "Сам Дойдох".
Кръчмата е малка, уютна само със няколко маси, а на стените с рисувани портрети на най-редовните му клиенти. Сред тях има художници, режисьори, писалите, акьори и други креативни натури.
След като поръчахме още бира, аз подхванах темата за случилото се преди 36 години масово убийство на виатнамски студенти във Студентски град. Бях чел, за това в един форум, но там нямаше почти никакво инфо, освен, че пича дето е стрелял се е вдъхновил от филмът "Кръсника". Всъщност разбрах, че студентите са били от този етнос, след като един пълен господин седящ на съседната маса се включи в разговорът ни. Интересното е, че това беше вторият непознат за седмицата който ми се включва без покана в разговора и то се за същата тема с убийството се в компанията на Ру. Изгладихме детайлите по случая и отново провокиран от нас, въпросният тип се опита да ни впечатли със някаква скалъпена история за Жоро Павето, а ние поръчахме още картофи и вурстове.

Трето ниво:
Към нас се присъедини изневиделица една позната и се опътихме на наблизко намиращият се метъл бар "Black Logue".
Вътре също е сравнително прятно, прилича на "О`шипка", бирата не е скъпа и кенефите са супер яки.
Пихме по няколко текили и бира и докато се осъзная още една девойка се беше присъединила към нас.
Малко след това Деси и Гло се опитваха да ме пребият в тоалетните, едвам им се измъкнах и отидох да си поръчам още една бира.
Незнам кога съм си тръгнал, единственото което ми остава като спомен-суверин е един шал.

Четвърто ниво:
Клатушкайки се обграден от тримата ми братчеди, който не бях виждал от години, се отправихме към "Лучано" за още една доза бира и пържени картофи.
Малко преди да стигнеме към нас вече бяха Елица и прятелят. След това с разни други хора се наливахме със прясна жива бира. Друго не помня, май говорихме за курви и за Испания?!?

Пето ниво:
Озовах се в някакво такси, имах среща с Илийката който вечеряше някаде с Насо Русков и прятелката му със сложна фамилия.
Мястото се оказа някакъв китайски ресторант,а те тъкмо приключваха яденето.
С общо пиянско съгласие решихме да се отправим към някой клуб с яка музика и още бира където да потанцуваме и да се доизложиме съвсем.

Шесто ниво:
Хванахме едно такси и се метнахме към "Строежа", който разбира се не работеше. Илийката ми каза, че от недоволство съм тичал и съм се мятал пред някви коли, а Русков се е шашкал, че ще се убия, но аз не помня нищо.

Седмо ниво:
Останахме само с Илийката - пяни, използвани и премръзнали. Качихме се на поредното такси и отпрашихме към "Тънка червена линия". За пръв път стъпвам там, клуба е жесток! Джаги, билярд, тиливизия, бира, други напитни, млади хора и цигарен дим.

Осмо ниво:
Пак същата история, такси и бира, само че тоя път в Илийката. От там не помня нищо, освен, че ме влачеше по пода, а аз несвързано се опитвах да му обясня нещо.

Събудих се на земята покрит с някви неща, станах пих чаша кола и се запътих към вкъщи за още пари, за още пиене.

И така драги читателю за няколко часа бях в 8 столични квартала обиколих 5 кръчми и си похарчих коледната премия и все още съм жив. А турнето ми по кръчмите и пиенето тепърва започват.

Единственото което съжелявам е, че не си бях зел апарата за да документирам както си трябва целият трип, но както и да рапортът ми е достатачно живописен и ще мине и без снимков материал.

Тор 3: На мойте девизи: верни спътници в живота!

2008-12-18T14:04:00.008+02:00

Туй като бях си обещал, че от днес ще започна да пиша поне по един пост всеки ден реших да напиша мини класация под надслов: "Топ 3: Девизите който ми помагат!"

Разбира се, всичките (цели три) девиза са тясно свързани със съществуването ми и житеиските ми стратегий за доминиране над света, а не просто копирани балвочи от някой неграмотно написан сайт.

Та да започнем със...

1.Обичай (и уважавай) себе си, за да те обичат (и уважават) и останалите!
Това е най-голямата глупост изобщо измислена някога. Като мога да дам съвсем житейски изпитан и наУчно потвърден пример, че при мен това не дейсетва. Например когато съм самонадеян и нахакан, никои не ми обръща внимание освен разни дебелаци който искат да ме бият и потни селяни, а пък когато се самосъжелявам, мълча си и се правя на мишка всяка втора прилично пяна "мацка" ми се лепи (разбира се аз съм прекалено пян да го разбера, но така са ми разправя ли близки и познати).
Така че, това мото изобщо не е практично и най-малкото вярно, защото никой не обича самовлюбените келеши и лигли. Без много да се замислям мога да го заменя с доста по практичното "Обичай ближния и ближи обичания"(заглавие на последният албум на Миши Шамара, йеее) или цифровият му еквивален "69".

2. Историята се прави от индивида, а не от масите!

Или оригинала "History is made by the individual, not by the masses" (реплика на Дик Соломон от един любим мой сериал "На гости на третата планета").

Това е може би, единственото мото което ме държи все още жив и прилично пълен с надежда, че някои ден ще успея да направя нещо стойностно което да "остане в историята".
Към него мога да добавя и "Орлите летят по отделно, овците вървят в куп" и други такива глупости. Незнам до колко е вярно, но ще продължавам да се връзвам и да парадирам и с двете, докато някои хубав майски ден родителите ми не ме изпратят насилсвтвено в клиника за юнуши със мания за величие и двоумения относно сексуалната ориентация.

3.Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдействa!
Да бе, да. Точно обратното. То и това е идеята, нали? Защото когато тръгнеш да правиш нещо всички те мачкат и те разкадроват с това колко невъзможно е за осъществение и как единственото което те очаква е провал.

Явно при мене всичко действа на обратно. Не мога да си обясня защо се получава така при положение, че съм такава позитивна и оптимистична натура. Единственото което ми остава е да взема с шепа от раждясалите ножчета за бръснене на дядо ми и да си натъркам китките.

Две лица в едно тяло: Завръщането!

2008-12-18T10:40:00.001+02:00

Около година и нещо, не бях стъпвал тук и не бях улюпвал и думичка.
Бях толкова щастлив с живота си, че бях зарязал прятели, blog-ерщините и дори порталът към душата ми , личната ми MySpace страница.

За съжаление всичко, се прееба, както винаги става... нали?

И защо ли? Еми защото явно около такава експлозивна, противоречива и "креативна" натура като мен, съществуването изобщо не е лесно нещо, просто не е за всеки..., но както и да е.

Важното е, че тепърва набирам сили да публикувам нови "репортажи", неща който ме интересуват и заинтригуващи снимки заснети от мен по време на някое от мойте не-ежедневно преживяване. (доста сложно прозвуча, това е защото обичам сложните изречения лишени от смисъл.)

пс: Държа да подчертая, че се вдъхнових отново да пиша заради тази персона : http://kiro.bg/

Иначе, какво се случи с мен за тези 13 фатални месеца.

Визуално-стилово:
Бях за известно време с розава коса, дупчих се на няколко пъти на различни места по тялото, имам един нов скар на каубойски пистолет. Също така против всичките ми изказвания и лоши думи за татуировките, се ушарих с цели десет бройки. (на краката, корема, гърдите, гръдния кош, сега следват ръцете и после обещавам да спра....). Скоро ще постна снимки на всичките ми попълнения и шарении.

Креативно-музикално:
Направих два концерта, единият през Януари заедно с банди, мои прятели : Mytrip, Animassacre, fault, Proletarii и Voyvoda. През Октомври имах честа да подгрявам немците Diary of Dreams заедно с моите прятели и колеги от група Под Дъжда и Voyvoda(който се оказа много прятни момчета.)

Пристрастивно-алкохолно:
Не съм спирал за повече от три дена, да пия бира... просто немога явно съм пристрастен. Пих няколко вида немска бира (в продължение на два прекрасни месеца), пих румънска бира, пих и ненормално голямо количество българска бира.

Глобално-развлекателно:
Бях в Германия за два месеца при много скъп човек и си прекарах ужасно добре. Бях през това време и на готик-индъстриал фестивалът Wave Gotik Treffen, за трети пореден път.
Също така на връх Хелоуйн бях в местността Трансилвания, Румъния в глад Брашов, където имах възможността да посетя замъкът на граф Дракула.

Професионално-социално:
Напуснах старата си работа на която умирах от тъпня и започнах на ново място благодарение на едни френдове, сега се разлагам тъм и чакам екшън.

Домашно-стилово:
Промених поне 2-3 пъти облика на стаята си за по малко от година, сега половината е greenbox студио, а другата микс от пънк и момичешка стая.

Хелоуий в Прага(31.Октомври - 4.Ноември.2007)

2007-11-14T12:22:00.000+02:00

Позволих си да публикувам за по-зайнтересуваните текста малко по рано, тук е пълната версия, но за съжаление без снимки. Тези около 150 снимки и завършеният текст се надявам до няколко дена да бъдат качени в саита на www.stroeja.com до няколко дена.

Прятно четене.

Дроп дет фест в ПРАГА (31,10 - 4,11,2007)

Drop Dead е едно от най-големите събития за хорър музика в света, обединяващо класическия готик, пънк, психобили, нова немска вълна, уейв, арт пънк, анархо пънк, дарк кабаре и още много други неконвенционални и антикомерсиални стилове от последните три деситилетия.

Няколкодневен, Drop Dead ежегодно се провежда в Ню Йорк плюс допълнителни инцидентни по-малки събития като концерти и партита в Лос Анджелис, Филаделфия, Бостън, Ню Джърси и други. Тази година фестивaлът ще се проведе освен в Щатите за пети пореден път и в Европа, или по точно в Прага, Чехия.
Главната цел на провеждането на Drop Dead е да предостави възможността, готик, пънк и детрок феновете и групите да обменят инфо и да се срещнат на една сцена.
Друго нещо, с което фестът е интересен, е неговaтa неповторимa визия, базар за музика и мода, както и съпровождащите го партита, които включват детрок диджеи от цял свят.

История
Първият Drop Dead фест е бил през Август 2003, станал благодарение на успешните по-малки събития, правени от NY Decay Productions преди това в клуб Pyramid в Ню Йорк. Оригинално първото издание се е състояло в небезизвестния пънк рок клуб на Хили Кристал - CBGB`s. На следващата година се мести в друг клуб, а именно Knitting Factory - съществуващ още от далечната 87-ма и занимаващ се с експериментални, джаз ориентирани и алтернативно звучащи групи, като дори самите Sonic Youth. През 2005-та, Drop Dead се разширява и става четиридневен, като бива посетен от над 5000 души, а за хедлайнер е избрана тотално откачената Нина Хаген.

31.Октомври – Хелоуйн – Денят на мъртвите

Халойин парти в клуб Cross.

Клубът се намира на 2 спирки от централната гара в Прага и е един от най-яките, да кажем, ъндерграунд клубове в Прага. За добиване на представа клуба може да бъде описан като: клуб Строежа + два боя О`шипкa на минус първия етаж и като дизайн и като размери плюс още няколко помещения.

Освен, че на всеки от етажите имаше различни диджеи, в разгара на купона в една от залите за допълнително настроение свириха немската сърф пънк банда Leopold Kraus Wellenkapelle подсилвайки до максимум яката хелоуин атмосфера.

Също така на партито успяхме да се видиме, да се снимаме и да си поговорим с някои от групите, които щяха да забият следващите дни на феста като Rubella Ballet, идиотите от Din Glorious, организаторката на феста Полина и други.

линкове:

Cross Club http://crossclub.cz

Leopold Kraus Wellenkapelle http://www.myspace.com/leopoldkrauswellenkapelle

1.Ноември

Вече бяхме в клуба, в който щеше да се проведе основно фестивалът и прилежащите към него концерти,партита и други културни събития, а именно клуб Rock Café. Едно забележително място, състоящо се от три големи помещения за купонясване, три бара, сепарета, гардероб, достатачно голяма кино зала, магазин за музика, съблекални и гримьорни за музикантите и разбира се oсновната зала, в която се провеждаха концертите.

Фестивалната програма започна с излизането на американския едноличен проект на Джъстин от Din Glorious (където е барабанист) – Jellowaste, определящ стила си като синт пънк, който успя да направи истинско и диво one-man шоу, украсен в светлоотразителни дрехи и oмазан в фосфорисцираща боя.

Втори бяха испанските психо пънк хорър изроди Ejaculation Post Mortem, едни от личните ми фаворите, които определено дадоха един страхотен тласък на феста.

Трети на сцената се качиха De Tazsos от Полша и немците Cremaster, които излязоха на сцената под звуците на Менделсон, като вокалистът беше пременен като пастор, китаристът като младоженец, басистът като булка, а пък барабанистът като шаферка. Последваха ги Joy Disaster и Curtains.

Последната група за вечерта бяха хорър детрокерите Frank the Baptist от Полша, които излязоха на сцената в черни костюми с фрагове, бомбета и традиционни, карнавални маски, използвани в средновековието повреме на чумата, а вокалистът с магиосническа шапка. Един приличен завършек за първата група от банди за деня.

След тях, както и щеше да бъде следващите няколко вечери, имаше бесни партита в клуба до пет часа сутринта, като за всяко парти се грижеше различна тройка от диджеите.

Jellowaste http://www.myspace.com/joydisaster

Ejaculation Post Mortem http://www.myspace.com/eyaculacionpostmortem

De Tazsos http://www.myspace.com/tazsos

Cremaster http://www.myspace.com/cremastersumpfrock

Joy Disaster http://www.myspace.com/joydisaster

Curtains http://www.myspace.com/curtainswebsite

Frank the Baptist http://www.myspace.com/frankthebaptistmusic

2.Ноември

За съжалние от мързел в този ден пропуснах първите две групи - французите Vasovie и италианското пост пънк дуо Moldig. Kато пристигнах към края на шоуто, попаднах на една от новите германски готик пънк банд - Los Carniceros del Norte.

Наред бяха пост пънкарите от 80-те Twisted Nerve, които бяха специално поканени от организаторите заради реюниън 23 години след разпадането им. След тях Ausgang направо ни потрошиха, класическите пост пънк куковци от Бирмингам ни съсипаха от кеф, като изпраскаха едни от най-известните си парчета сред които, I Am A Horse, Lick , 4 Tin Doors, King Hell, I wanna be your dog и други, като завършиха с кавър на емблематичното парче на Dead Kennedys - California Über Alles.
Предпоследната група, която излезе на сцената и ни заля с флуоресцентен гробищен пънк бяха UK-ската банд Rubella Ballet, датираща още от далечната 1979-та година, след което публиката се потопи в сладка меланхолия под мрачната кабаретна музика на великите Sex Gang Children.

линкове:

Varsovie http://www.myspace.com/varsovie

Moldig http://www.myspace.com/moldig

Los Carniceros del Norte http://www.myspace.com/loscarnicerosdelnorte

Twisted Nerve http://www.myspace.com/twistednervosis

Ausgang http://www.myspace.com/ausganguk

Rubella Ballet http://www.myspace.com/rubellaballet

Sex Gang Children http://www.sexgangchildren.com

3.Ноември

Преди началото на концертното навечерие и поредната доза лудост хората от феста бяха организирали посещение, до Кутна Хора, малко градче на около 50 километра от Прага в което се намираше страховитата църква Седлец – притежаваща невероятния интериор, изграден от костите на над 40 000 души. Цялата декорация е дело на местен дърворезбар Франтишек Ринт, нает от аристократичната фамилия Шварценберг.

Отново пропуснах първите групи Marfa and Ne-Af и хорър пънк широзфрениците от Испания - Naughty Zombies, като успях да чуя само последните няколко парчета на определено интересните Sixteens. Електронен пост пънк от Калифорния – една мацка и един тип, които свирят основно на клавири, като за някои от парчетата един от двамата хваща или електрическата китара или баса.

Четвърти бяха напълно размазващо кретеноидните Din Glorious отново от САЩ, които ми смазаха представата за динамичен, уродски и щур лайв перформънс. Бандата се състоеше от барабанист, който свири изправен, като върху соло барабанчето имаше поставена огромна ламарина, а освен чинелите ползваше парче от отдушна траба (по нашемо кюнец). Поддържащият клавирист беше негър, oмазан с черна боя по мъжки прашки и кубинки. Вокалистът напомняше на Aрлекин, а пък вторият клавирист беше един дебел симпатяга с хавайска пола, на три гребена, омазан в червено. С две думи: абсалютна лудница. Още от самото им излизане с думите “Wa have a black man on stage” и “Welcome to the Vagungule” във въздуха се носеше миризма на лудост. След първото парче под звуците на тяхният мютант арт синт пънк (както сами се определят) се включи и перкусионистат им, който свиреше на няколко различно напълнени метални бутилки с бензин и обърната наопаки пазарна количка, като няколко песни по късно се появи по медицинска престилкa с маска на лицето и пяна за бръснене която пръскаше по сцената и себеси, сега вече се явяваше нещо като стейдж танциорката им. През това време пълничкият клавирист правеше пого с публиката само по гащи, продължаваше да свири, докато накрая не се стовари на земята и не помоли едно момиче от публиката да му свали гащите.

Накрая след като oмазаха с пяна за бръснене, бира, бой и сякакви помии сцената и техниката, вокалистът, който беше изчезнал за миг от полезренето ни, се появи чисто гол целият в пяна влачеики се по земята като змия. Кулминацията беше, когато барабанистът се приближи до публиката и ни позволи да му отрежеме с ножица гребена, като повечето хора от първият ред се здобиха с негови кичури.

Последваха ги хорър пънкарите от Antiworld, които се появиха с новия си китарист, и също направиха едно жестоко шоу, което завърши с шепи изкуствени очи, желирани вампирски зъби, лепенки и друг дребен мърчандайзинг, с който вокалистката Granny Fiendish замеряше публиката.

Предпоследни бяха Charles de Goal пост пънк от Франция, които бях гледал на Gothic Pogo Party-то провеждащо се в Лайпциг повреме на Wave Gotik Treffen-а тази година.

Последна на сцената излезе кралицата на на арт ню-уева Lene Lovich заедно с дългогодишния й колега Les Chappell, който свиреше половината песни на китара, а другата половина на клавир. Концертът беше наистина великолепен и несравним, гласът й направо божествен.

На края на концерта към Lene се присъединиха музикантите от американската хорър пънк бандa Antiworld и направиха заедно с нея парчето “Home” което беше един истински и много мил жест от тяхна страна.

линкове:

Marfa and Ne-Af http://www.myspace.com/marfaandneaf

Naughty Zombies http://www.myspace.com/naughtyzombies

Sixteens http://www.myspace.com/16sssss

Din Glorious http://www.myspace.com/dinglorious

Antiworld http://www.myspace.com/antiworld

Charles de Goal http://www.myspace.com/charlesdegoal

Norma Loy http://www.myspace.com/normaloy

Lene Lovich http://www.myspace.com/50847998

4.Ноември

Последен ден определено наи-тъжният и кратък от фестивала. Програмата започваше в 6 часа и щяха да свирят три групи след който щеше да има кратко афрет парти. Ние пристигнахме посредата на словашките детрокери Last Days of Jesus, за да ги чуем и да прасна по няколко снимки, като след тях на сцената се качиха Mona Mur който не бях чувал преди това но бях прятно изненадан, но така или иначе неможех да им отделя цялото си внимание защото в главата ми бяха единствено хедлайнерите на вечерта Andi Sex Gang. Концертът им беше невероятен, както и се очакваше. Andi беше извикан цели три пъти на бис като концертът завърши с задължителният “Sebastiane”, като освен това изпълниха и специалнo песента “Les Amant D`un Jour” на Edith Piaf с английски текст. За голямо разорачарование неможахме да чуем друга култува песен на Andi, “Barbarossa” защото барабаниста на групата беше със счупен крак. За сметка на това се появи един пич от публиката който до последно твърдеше, че може да изсвири барабаните но така и не го огря.

След концерта имаше кратко прощално парти, след което всеки пое на там от където беше дошъл в очакване на следващият Drop Dead фест…

линкове:

Last Days of Jesus http://www.myspace.com/thelastdaysofjesus

Mona Mur http://www.myspace.com/monamur

Andi Sex Gang http://www.myspace.com/andisexgang

Gothic Devochka p1. или отново на кеф да снимам.

2007-10-24T15:13:00.000+03:00

Леле ужас, от колко време не съм писал, направо ще се депресирам (хахаха).
Важното е, че си спомних паролата за блога, и също така малко се съживих и направих няколко що годе прятни снимки с една позната.

Както и няколко автопортрета вдъхновени от култовия(скромно казано) филм на американският режисиор и сценарист Стенли Кубрик , Портокал с часовников механизъм(A Clockwork Orange от 1971 г.).

Тези снимки бяха нещо като подготовка - репетиция за визията над която ще наблегна на този Хелоуйн.

Разбирасе не са нищо особенно, защото трябваше да ги снимам на самоснимачка, туи като в днешни дни не се намира кой да те снима, затова и вдичко е ограничено до една гледна точка.

Тест на MP4-ката DIVA FX-75 1GB

2007-08-09T09:44:00.000+03:00

DIVA FX-75 1GB(958MB) TEST
Тест на 09.Август.2007 (от 7:00 до 8:25)

DIVA FX-75 1GB - VIDEO TEST

Тест 1
Monsters Incorporated AC3.DVDRip.DivX.CD1 - BG Audio
41:37min
Quality:Normal Aspect Ratio:Full
699mb(716,682KB)-->141(145,014KB)mb
704x384 --->320x240

Convertirane 15 min
Време за качване на данните върху: 3:50 min

Тест 2
The Addams Family
99:36min
Quality:Normal Aspect Ratio:Full
695mb(712,594KB)-->338(346,014KB)
640x352--->320x240

Convertirane 23 min
Време за качване на данните върху : 4:54 min

Бележка:
Повреме на конвертирането процесора се натоварва на 100% и немоеже да се прави почти нищо.

DIVA FX-75 1GB - AUDIO TEST

Тест 1
folder/Korpiklaani - Voice of Wilderness (2005)
72,2MB
Време за качване на данните върху : 1:42min

Тест 2
Electric_Dragon_live_21052006_bootleg.mp3
32,8MB
Време за качване на данните върху : 0:35min

DIVA FX-75 1GB - PICTURE TEST

Тест 1
folder/seelendiebstahl.de
7,76MB - 105 files(само снимките)
Размер: 400x600pix

Време за качване на данните върху : 3:47min

Впечатления от пръв поглед...

НЕДОСТАТАЦИ

1.Nestandartni slushalki 2,5mm (kato za iPod)
2.Neudobna navigaciq s butonite.
3.Bavno kachvane na snimki.

КАЧЕСТВА

1.Nai dobriqt player za parite si.
2.Perfekten frama-rate(25/30fps) i cvetove.
3.Golqm 2,5 inch display.
4.Bezproblemno chetene na *.txt failove.
5.Razglejdane na *jpeg snimki sus vsqkakva golemina.
6.Normalno burzo prevurtane na videoto.

BELEJKA
Kupete si go ot "Germanos" tui kato ot
2Be i Handy shte se opitat da vi go prodadat
samo s 1 godina garanciq,a sled vlizaneto ni v
evropeiskiqt suiuz bi trqbvalo vsqkakkuv vid tehnika
da e s 2 godini garancia.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Opredeleno za 119 leva si zaslujava.

НЕПОКАЯЛИЯТ СЕ НЕРКОФИЛ : Интервю със Карен Грийнли

2007-07-26T19:27:00.000+03:00

НЕПОКАЯЛИЯТ СЕ НЕКРОФИЛ

Интервю със Карен Грийнли (Karen Greenlee)

От Джим Мортън

Карен Грийнли е некрофилка. Преди пет години вестниците гръмнаха когато беше избягала с катафалка и не се знаеше нищо за нея цели два дни. Вместо да достави трупът в гробището, тя решила да прекара малко време на саме с него. Случайно, полицията я намира в съседният щат, предозирала с кодейн Тиленол. Съдът я обвинява единствено в нелегално каране на катафалката, поради причината, че в Калифорния няма закон срещу некрофилията. В ковчега полицията намира четери страници и половина писмени показания за подобни неини деяни с между двадесет и четиредесет мъртви мъже. Писмото било пълно с разкаяния около неините сексуални блянове: “Защо го напраих? Защо? Защо? Страх от любовта, обвързването. Никой романс не боли токова колкото това… .Това е ямата. Аз обичам да се ровя в моргите, те са моята бърлога и може би моят гроб.”

Писмото доказва упадакът и. За кражбата ня тялото и катафалката, тя получава единадесен дена в затвора, глоба 255 долара и две години изпитателен срок с препоръка за леченив. Междувременно майката на мъртвият мъж я дава под съд, заради нанесените и психически травми и поисква един милион долара, но получава сто и седемнадесет хиляди, който да покрият щетите.

Интервюто по доло е правено в апартамента на Карен, малко студио пълно с книги, некрофилски рисунки и сатанински украшения.

Като погледна сега назад във времето повреме на процеса и самата случка виждам, че си имала съвсем малка подкрепа.

Не, няма значение. Вестниците бяха отвратителни и до ден днешен мразя репортерите. Един от тях, дори ме сравни със случая на Ричарт Трентън Чейс – Вампърът Убиец (Richard Trenton Chase, The Vampire Killer). Съпортът който имах беше основно от страна на семеиството, но беше по скоро като задължение от тяхна страна. Единият от братята ми се отрече напълно от мен. Тои каза, “Просто искам да я запомня такава каквато беше.” Разбирасе по-късно дойде да ми се извини, но все още ен се чувста уютно в компанията ми. Другият ми брат, беше по съпричастен, но дори и тои ме попи, “Как го правиш?”

Преди делото имах прятел, който след като разбра за това полудя, би ми шамари и каза, че не съм никаква жена и мога да ходя да се чука със труповете. Бях изненадана, че знае. Изглежда много хора знаеха за това, а незнам от каде.

Въпросът който наи-често си задавам е, “Как го прави тя?”

Да, това е въпросът! Хората се питат такива неща – дори хора който изглежат широко скроени – и когато им отговориш, те си казват, “Това е много интересно,” и след това неиска да имат нищо общо с мене. А, пък аз нямам против да казвам на хората как го правя, не ми пука.
Всички имат погрешната представа, че задължително трябва да има проникване за да има сексуално удоволсвие и акт, което са пълни глупости! Защото, най-нежната част от тялото на жената е извън женският полов орган и тя трябва да бъде стимулиран.

Освн това, при секса иам различни изразни средства : докосването, 69, дори държенето на ръце. А, това тяло си лежи просто, но пък притежава всичко което да ме направи щастлива. Студенината, аурата на смърта, миризмата на смърт, траурното обкръжение и т.н.

Миризмата на смърт?

Разбира се, намирам аромата на смърт много еротичен. Има различни благоухания, например има тела който две седмици са киснали във водата на някои залив, или пък жертви на пожари – който не ме причливат особенно – но пък прясно починал човек е нещо съвсем друго.

Има и привличане към кръвта. Когато си отгоре му на трупа, има склонност да изхвърли кръв от устата, докато правиш неубоздано любов с него. Разбира се хубаво е да го видиш.

Ами проблемът със спина и т.н., не се ли притесняваш ?

Това е и причината скоро да не съм пробвала нещо. Принципно съм намерила начин как да се добирам до тези траурни домове където има партниори който определено ме привличат – млади дваисет годишни момчета - , но пък те са тези който умират от спин.

Ходиш ли принципно на погребения на трупове-любовници ?

Да, беше доста удобно като се има в предвид какво работя. Налагало ми се е да патувам заедно със семеиствата до гробищата и след това да смърбя заедно с тях за починалият ум близък.
На погребенията е много странно, случвало ми се е някои от членовете на семейството да доиде при мене да ме прегърне и да каже “Толкова се радваме че успя да доидеш” и после ти се налага да кажеш “Да познавах го от училище…” или някоя подобна глупост. А, пък ако починалият не е имал гадже, роднините те поглеждат и казват “Да изглежда е била тя…(прятелката му)” и подоби абсурдизми.

Беше ли повреме на делото в Сакраменто?

Не, работех в погребален дом в друг град и ходех на училище същевременно. Беше странно, но в денят когато получих призовка с молба да се свържа с адвоката си, бях уволнена заради нещата който бях правиала с труповете. Някои, предполагам, е знаел за това което правя. Знаех, че не са ме виждали, но изглежда някои се е досетил. Разбира се, те все още незанеха за Sacramento все още. Разбраха по-късно! За един ден ми се случи две ужасно гадни неща.

Бях работила в тоза погребална служба вече година, там бях провеждала много от извънучилищните си деиности. Имах ключове и понякога спях там през ноща.

А, човекът за който беше делото…

Джон Меркюр?

Да. Разбрах, че са преместили трупът от гробищете след процеса.

Това беше товагава когато влизах със взлом в един траурен дом, и бях добарала папките с информация че предстой ексхумация на този Джон Меркюр. После прочетох, че майка му иска да извадят трупът му да бъде изваден за да постави котката си там. Та в деня на ексхумацията се промъкнах и наблюдавах как го изравяд за да го предадат на други служители който да го занесат в Мичиган.

Кога за пръв път разбра за некрофилските си влечения?

Това е нещо което ме влече целият ми живот. Преди правех гробовете и погребвах домашните си любимци когато починеха. Имах си малко гробище в градината на къщата.
I lived in a small town and the fireman's barbecue was next door to the funeral home. To go to the bathroom you had to use the facilities in the funeral home. I'd find any excuse I could to go to the bathroom, then I'd take side trips and wander around the mortuary.

Това не те ли оплаши, като останалите деца?

Не, убожавах го! Бях наистина любопитна. Мотаех се по стаите…

Липсвалити работата в погребалните домове?

Да, ужасно! Дори и да не бях некрофилка, пак щчх да обичам погребалната деиност. Изпитвам удоволствие да балсамирам и всичко останало, освен разбирасе работата с пълни хора. Най-много мразех да работя със дебелаци., особенно когато преди това им е направена аутопсия и червата им се разсипват по земята и цялата тази разлагаща се тлъстина, гадост!

Преди малко спомена нещо за Вампирът Убиец – Ричард Трентън Час. Той не е ли от Сакраменто?

Да, във вторият погребален дом в който работих, бяха докарали телата на няколко от неговите жертви – мъж, жена и тяхното дете, така че имам представа как той осъкатявал жертвите си. Те бяха наистина брутално накълцани. Те бяха изкормени с лайна в устата си. Доколкото знам Час беше започнал с убиване на животни и пиенето на кръвта им, а след това реши че е готов и за хора. Препаратора който балсамира труповете каза, че рядко нещо може да го отврати, но когато видял телата му станало зле!

Коя е най-странната случка за която се сещаш.

Еми… Имаше едно хлапе което беше изпаднало от колата докато майка му правела завой и след това прегазила главата му. Един тип се беше гръмнал в главата с ловджийска пушка, което разбирасе му отнело няколко изтрела и изглежда е отнело доста време, но разбирасе накрая успял. Имахе един тип над който работих, беше травестит който някакси се беше удошил със чорапогащите си. Не мисля че беше умишлено, предполагам се е опитал да увеличи оргазма си чрез задушаване и в един момент се е оказал сисящ, изглежда няма да е първият който прави тази грешка.

А, какво ще кажеш за най-необикновеното погребение?

Преди время някакви религиозни фанатици правеха погребение за един от тяхните, и не поискаха балсамиране, само обличане и поставяне в ковчега. Принципно не го правите, но решихме да бъдеме мили. Та стояхме си ние с колегите, когато те чух че някои се провикна “Надигни се от гроба в името на Исус!”, тогава видяш ,че те казваха разни молитви и биеха шамари на трупът за да се съживи. Това беше наистина странно.

Изглежда има някакво другарство, братство между погребални агенти, почти като секретно общество.

Да почти. Хората който работят по погребални бюра се подкрепят много, защото повечето хора не биха имали нещо общо с тях, заради професията им. Винаги когато съм на гости или парти, ме представят като: “Вижте това е Карен и тя е погребален агент”, а не казват тя е сектератка или нещо такова. Много хора имат погрещното схващане ,че сме много сухи, сериозни и тн, което не е вярно защото ако доидат в препаратната и чуят какви лафове си разправяме сигорно ще паднат на земята.

Свидетелствал ли е някой от тези погребални агети срещу или в твоя подкрепа?

Един от погребалните шефове беше попитан колко често се е зблъсквал с подобни случай на педофилия и тои отговори: “Еми не съм чувал в наща професия да са се случвали такива неща, камоли да имаме проблем с това.”

Но, това е голяма лъжа!

Да, именно… некрофилията е по-широко разпространена отколкото повечето хора си мислят. Просто погребалните не го съобщават, по обясними причини. В едно от местата кадето се бях промъкнала ме бяха заловили повреме на акта и просто ме пуснаха, без никакви проблеми.

На друго място кадето работих, някакъв тип доиде при мен и ми каза “Някой е пипал труповетре. Изглежда в опитвал да се чука с тях!”,а аз казах, ‘О господи найстина ли?” мисля, че по-късно са се досетили.

Един погребален с които рабетех беше маниак на това трокира труповете, и го правеше с пениса на всеки мъжки труп. Спомням си, че казваше “О виж, изглежда някои се е надървил.”
Този туп беше наистина странен. Изглеждаше като Лари от Тримата глупаци. Мисля, че имаше някакви некрофилски наклонности. Ставаше много убезпокоен когато нямаше женски трупове. Един път го спипах в препараториума със свалени гащи, каза че просто искал да пикае в умивалника в края на масата,.. Казах му, “Няма да кажа на никои ако и ти не кажеш.”

Спомена, веднъж са те хванали докато си се забавлявала с един от труповете?

Да, Бях опитала да се самоубия и живееш наблизо до този погребален дом, и реших да отида в мавзолея и да го направя, който имаше враета към препараториума. Бях зациклила там, много депресирана, когато реших да опитам да отворя врата с шофиорската си книжка, опитах и стана, неможех да повярвам. Влязох вътре и се оказа, че има някакво тяло, позабавлявах се с него, и напълно забравих за намеренията си да се погубя. Казвах на хората с които живееш, че преспивам при прятели и няколко пъти ходех там, а когато нямаше трупове просто се измъквах…

Око седмица след това се пормъкнах в погребалното бюро. Бях отново с стаята за препариране, когато изведнъж почусвтвах, че има някой наблизо. След това чух кяк някои се приближава. Тихо скочих от масата и покрих трупа отново с чершафа. Дрехите ми бяха раздърпани имаше кръв насвякаде, тогава видях един отворен ковчег в съседното помежение затичах се и се скрих зад него. Ковчегът беше върху кутия, така че можеха да видят краката ми. Бяха мъж и жена който недоумяващи и ме питаха: “Коя си ти? Какво правиш тук?” единият от тях каза, “Отиди да вземеш пистолета, а аз ще звънна на полицаите”. Знаех, че има само един изход затичах се по коридора, и понеже познавах мястото се отправих към изхода от кадето да се измъкна.
Тогава имах един прятел които работеше там и ми беше казал “Някой е влизал в погребалното, и знаят че си ти.” След това сложиха алартма там, предполагам са повикали полицията но за щастие нямаше никакви обвинения към мен. Сигорна съм, че неискаха да има публичност относно случката.
Това беше последният път когато бях на косъм, освен, че бях ровила из няколко гроба.

Според тебе, има ли някаква разлика напоследък в това как хората приемат некрофилията?

Еми да, дори бих казала, че е доста голяма и коренно различна в сравнение с преди. Всъщност хората не са съвсем некрофили, те са по скоро псевдо-некрофили, таят в себеси някакво, при едни по-голямо,при други по-малко, влечение към смърта – култ към нея. Мисля, че има хора който биха пробравали това което правя аз, стига да им се отдаде възможност.

Предполагам е много обезсърчаващо когато някои каже “трябва да те излекуваме” или пък “би трябвало да си като нас.”

Така е. Известно време си мислех, “Гадост, това не е нормално. Защо не мога да бъда като другите хора. ” Наложими се да претърпя голяма борба със себе си, но накрая просто се приех такава каквато съм. Просто това е природата ми и трябва да се наслаждавам на това което ми предлага живота. Не харесвам да се правя на такава каквато не съм.
Всъщност хората който се опитват да ме поучават и да ме критикуват имат много по-големи проблеми от мен. Например имах прятел гей, който след като разбра, че имам некрофилски наклонности ми каза: “Можеш да гориш в ада заради това.”
След 79-та, когато бях на изпитателен срок и част от изискванята бяха да потърся помощ, и да се подложа на терапия, имах една много прятна колежка която ме приемаше нормално както и повечето от останалите колеги. И колкото повече разговарях с тях, разбирах, че некрофилията е много важна за мен и единствената причина да имам проблем е че неможех да го възприема. Просто защото се мъчех да живея по стандартите на останалите. Така че терапията и всички хора който се опитваха да ме променят успяха да допринесат за изясняването на чувствата ми…

Помислете си над прочетеното, защото неможе да избягате от това което е отредила съдбата!

NO ESCAPE FROM DESTINY !

Почти мигновен и не много сполучлив превод : Стефан Стоев.
Извинявам се за правописните грешки!

Назад в спомените (Металообработващият Завод, село Томсън)

2007-07-17T13:20:00.001+03:00

Този път си позволих да кача повече снимки, дори и тези който определено неструват.
Надявам се да ви объркам, с настроенията в който са снимките.

Мистериозен мъж (Румен) зоби зловещо семки в полумрака.

Следи от върколак ?

Определно скапана снимка, ще я премахна следващите дни.

Тази батерия беше около една педия и тежеше 1 килограм, не бих искал мп3 плейърът ми да е с такава.

"Не понасям всезнаиковци ....." само това можах да прочета.

Това определено е прекратка към снимката със пеперудата от миналата сесия.

Искрено и лично за Смърта!

2007-07-13T13:02:00.000+03:00

Какво по практично и изтъркано от смърта.

Dead is Dead! There`s only one thing I am interested in... and that is the preservation of LIFE!
(Из сценарият на "Младият Франкенщайн")

Причина за погребването
След смърта, човешкият организъм започва да се разлага и да отделя непрятна миризма съдържаща бактерий и именно тогава идват на помощ гробищата - който предпазват живите от това да имат визуален, обонятелен или какъвто и да е контакт с тях. Разбира се закона не задължава близките на покойника, той да бъде обезателно погребан, освен във случайте когато организмът не е опасен за околните поради носена в него болест.

Практиката мъртвите да бъдат заравяни е породена от желанието хората да демонстрират своят респект към смърта.

Методи
В много култури, човешкото тяло принципно се заравя в почвата. Счита се че този акт датира от преди повече от двеста хиляди години през Палеолита. Прародителите ни са ползвали хълмове, храмове и подземни пещери - катакомби, за да запазват труповете. В днешни дни обичаят на погребване на мъртвите представлява заравяне на трупа в земята (всички сме чували за стандарта six feet under - шест фута под земята, или около два метра който поне в България определено не спазват бел. авт.) като на мястото се поставя каменна плоча която маркира мястото. Също така напоследък в модерната погребална култура навлиза с кремацията която е нещо нормлано в Индия и задължително за Япония (все пак представете си смъртноста на държава със 127 милиона души бел.авт.).

С две думи за Кремацията
Трупат се поставя в индустриалната пещ наречена крематориум която достига средна темепратура около 900 градуса, като преди това от него се премахва бижута или евнтулано ако има пейсмеъкър - защото може да причини експлозия.
След няколко часово горене останките от тялото - основно кости, който не са станали на прах и малки парчета се дторошават със специална машина, и се поставят в урн...нищо интересно.

Еко / Натурални гробища

Растяща тенденция е натуралното погребение което идва от Великобритания от деведесетте години на миналият век и се ползват в Щатите като метод за защитаване и възтановяване на околната среда.
Методът представлява заравяне на трупа в био-ковчег или саван изграден от микроорганизми който могат да се разпаднат, като отгоре се засажда растение или дърво което да напомня за покойника.

Облекло / Мода
Разбирасе официално, понякога придружено с любима вещ, бижу или снимка.

Позиция на тялото в ковчега / Модни чупки
Гробищата могат да бъдят поставени по различни начини както и вътре положеният труп.
Християните поставят ковчега легнал, както и тялото с опънати крака и ръце успоредно разположени или прехлупени върху торса, а очите и уста. Тялото също може да бъде легнало по гръб или очи.
Друг ритуал е тялото да бъде в ембрионална поза или дори право.
Разбирасе при повечето масови погребения труповете са разположени безразборно. Това може да е знак за неуважение към покойника, равнодушие на гробаря или липса на време и място.

Живи мъртавци
Понякога има случай когато хора биват погребани живи, умирайки наи често от задушаване, дехидратация, глад или други фактори на околната среда.
Такива методи се прилагат като екзекуция или убийство. Или пък хора попаднали в пещери, мини и други. Друг метод е когато някой е бил регистриран като мъртвец от съдебният лекър поради клинична смърт или друго.

Животински гробове
Няма какво да говоря за тях, има ги и то официално, не мисля че са итнересни, почти всеки е губил скъп домашен любимец.

Ексхумация
Аиде по-късно че ми отиде музата по дяволите.

И може би една завършителна реч.

Какво и как да направим при вероятна кончина на близък, роднина или просто някои колега!
- Регистриране на смърта
- В кое гробище може да бъде погребан обекта, ако нямате място в някои парцел, ще трябва да си намерите, не съм наясно с цените.
- Намиране на транспорт ( най-класическото е да се ползват услугите на някоя погребална агенция)
- Също така трябва да се избера планът по който ще бъде погребан покойника.
Материал на ковчега, цвета, разни екстри като тапицерия, дръжки и такива неща сещате се.
Бройка на нерколозите и разбирасе кетъринга, декорацията, продължителноста на молебена, наема на църквата и тн. Мисля че едно обикновено погребение върви към 350 кинта.
- Ако разполагате с повече пари, каменна плоча със снимка или само с текст, с някакъв монумент, или ако нямате възможност или не ви пука толкова за човека просто един обикновен дървен кръст - все пак си е класика.

Международен фестивал за късометражно кино Бяла река

2007-07-12T19:23:00.000+03:00

Официален уеб сайт на фестивала :
http://www.ismfest.com

инфо : Kafene.bg / 05.07.07

Проектът представлява прожектиране на филми на участниците на открито сред природата. Фестивалът се провежда в рамките на три дни - 3, 4 и 5 август 2007г. в комплекс "Бяла река", намиращ се на територията на национален парк "Централен Балкан", недалеч от гр.Калофер. Участниците и гостите могат да се настанят в палатков лагер в близост до мястото на провеждане на фестивала. По този начин те имат възможност за неформални разговори, дискусии и обсъждане на идеи. Обмена на информация е по-свободен и това помага за създаването на нови творчески и професионални контакти.

За тези, които предпочитат повече удобства могат да се настанят в намиращия се наблизо манастир или в къщи за гости в град Калофер.

Тази година в рамките на втория международен Фестивал за Късометражно Кино "Бяла Река" ще се проведе уъркшоп. Темата ще бъде съобщена в деня на започване на фестивала и ще е отворена за всякакви интерпретации.

Участие могат да вземат всички желаещи без значение дали се занимават професионално или любителски с кино. Основната цел на този уъркшоп ще бъде реализирането на кратки кино форми – до 5 минути в необичайна среда. Времето за осъществявяне е в рамките на времето за провеждане на фестивала. Филмите няма да бъдат оценявани или награждавани, защото с този уъркшоп бихме искали да дадем възможност на участниците да усетят удоволствието от създаването на кратък филм, за много кратко време сред природата. Филмчетата ще бъдат прожектирани в последния ден на фестивала пред гости и участници.

Целта е в рамките на 48 часа да се създаде завършена кинотворба, която да може да бъде прожектирана пред зрители. Авторите ще трябва сами или в групи да замислят, заснемат и да завършат монтажно своят киноразказ. Организаторите се ангажират да предоставят необходимата техника за монтаж за онези участници, които предварително са заявили желание за участие. Поради спецификата на терена – еко център „Джендема" се намира сред природата – има ограничен брой техника. Времето също е ограничено и затова ще има много точен график за монтаж, който ще зависи от броя на проектите. Молим участниците за разбиране и тези, които могат е добре да си донесат собствен лаптоп с монтажна програма.

Снимачната техника и всички други технически средства трябва да се подсигурят от самите участници.

Филмите, създадени по време на този уъркшоп ще могат да бъдат използвани от организатоите с некомерсиална цел (прожекции), както и за популяризиране на фестивала (публикации в пресата, телевизията и интернет).

За предварително записване за участие в уъркшопа пишете на електронна поща - avis_bg@abv.bg
За резервация и информация за нощувки - телефон: 03133 2988 или www.kalofer.com

Назад в спомените (Птицекланицата преди село *******)

2007-07-10T11:00:00.000+03:00

Ето няколко селекционирани снимки от неделният ни излет.

Прятно гледане.

Симпатична голяма пеперура, почиваща си след продължителното блъскане в опит да се измъкне от една от тоалетните.

Много як портрет, по желание на модела.

Тази пък ми напомня на мухлясамо и изгнило знаме.

Комунистически календар или Партиздат, съдържа смърта и рожденията на велики дейци от социалистическо естество, както и всички по големи дати и събития.

Много фешън блуза с надпис "NATURAL RESERVE".

Мммм да, ...

Едно от четирите птичета които се бяха заклещили на различни прозорци, между стъклата и бяха намерили кончината си, предполагам се бяха пекли на слънце, защото бяха много запазени - вероятно моментално изсушени и консервирани от топлите лъчи.

Радостен, че си е намерил противогаз и гаичен ключ номер 14.
Прилича на глайера на едно от партитата който Горгон бяха правили.

Още една пеперуда опитваща се да се изкъкне от парника в които бяхме, която разбирасе аз като истински еколог пуснах да отдети, след фотозаснемането и.

Една от любимите ми снимки, и композиционно и заради лилавият цвят.
Пояснение разтоянието между двете стукла което принципно е празно в случая беше запълнено с малки мушици и буболечки както и един голям лилав бръмбър, които почти не се забелязва, тази бяла ноюна пеперуда и разбирасе птичето от горните снимки.

Само да напиша : Нямам коментар.

Не, благодаря, не пуша!

Когато прочета книгата обещавам да и направя кратко ревю тук.

Мазето което беше пълно около две педии с ламарини, обилно заляти с вода, и поръсени с лек привкус на бензин, който цепеше прекрасно в циан. А пък на единственото нещо което беше на повърхност, а именно тенекията за сирене имаше огромен бръмбър, който незнам как се беше добрал до там.

Октъртен прозорец който беше между две вътрешния помещения. Първото от където идваше и светлината, бяло помещение с много прозорци и второто адски тъмно без никаква светлина, цялото в бели плочки, вероятно дейна зона за клане на птици в зградата.

Бит пазар, при канала. Тук някои е открил цяло кашонче с епроветки, което бива бурно налазено от другите спътници.

Най-любимата ми снимка, прилича на лишена от смисъл драсканица.

Лице на тапета.

Едната обувка на соц пепеляшката, която намерих.
А, дали другата седи все още на кракът и ?

3 Серийни убийци от едно място....

2007-07-07T23:25:00.001+03:00

Тук идва моментът да споделя три поредни драсканици който направих преди време на 24-ти Март, просот изглежда се бях вдъхновил.

Нека да ги представя подобаващо,

на вашето внимание пухкавият хомосексуален американец Джон Уеин Гейси, известен под творческият си прякор Клоунът Пого, с над 33 убийства на момчета и млади мъже.

(Ръкопляскане)

Следва моят личен фаворит, братушката Андрей Чикатило, представен от мен - автора, като преобразен в клоунски костиум. Над педдесет жертви, изнасилвач, хомосексуалист, болен човек. Най-големият плюс който има и го прави по-неоткриваем е болеста от която днк-то на спермата му - която са намирали в жертвите, винаги е била различна.

Любим момент : Когато на един от последните съдебни процеси срещу него, си сваля гащите и почва да се смее, пред залата с ревящи, съдиращи се от скръб и болка, роднини на всяка една от жертвите му.

И на последно място, но разбирасе не по важност, господин Джак Изкорвача! Мисля че името му говори само за себеси и неизисква представяне.

Мерси за вниманието, и заповядаите отново в музеят на убийците в развлекателният бизнес.

Сега като се замисля много би ми се искало да нарисувам господин Алберт Фиш, както и симпатягата Ед Гейн - вдъхновил Хичкок за тоталната си класика Психо, както и причина за появяването на бял свят на великата поредица Ханибал.

Noir, Horror, Black Comedy, Slasher, Splatter, Pornogore, Torture porn и Snuff ?

2007-07-06T13:23:00.000+03:00

Филмови жанрове към черното изкуство...
Без никакви претенций за истинност, точност и тн.

Noir
Това е кинематографически термин описващ изисканите Холивудски крими драми, особенно тези на който подчертана морална раздвоеност и сексуални подбуди са в основите. Принципно класическите ноар филми са зората на четиридисетте края на педесетте години. Noir идва от френски и означава черен.

Horror
Филмите на ужасите датират още от далечната 1922, когато и на яве излиза филма Носферато.
За първите наченки на жанра от двеминутният френски филм The House of the Devil от 1896-та.
Основните настроения с който се характеризират са : ужас, страх, терор и отвращение, а харектерите са вампири, зомбита, чудовища, серийни убийци и други севъзможни страховити същества.
Тук трябва да спомена класическите поредици като Hellraiser, Nightmare on Elm Street, Freddy vs. Jason, Friday the 13th, Halloween и дори комичната поредица с куклата убиец Чъки - Child's Play(1,2,3,Bride of Chucky и Seed of Chucky).

Black Comedy
Определено лидер за мене тук е The Addams Family(1 и 2) и Beetlejuice, като бих добавил и гнусното Braindead което е по скоро за Gore филмите, като се има в предвид тоновете черва, разчленени зомбита и стотиците литри кръв който съпровождат филма. Аааа, щях да забравя великия Young Frankenstein (1974).

Slasher
Слашъри или тийн филми със серийни убийци.
Няма как да не се спомене тук филмът Scream(Писък) или пък другата всеизвестна поредица I Know What You Did Last Summer(Знам какво направи миналото лято/Все още знам какво направи миналото лято и Винаги ще знам какво направи миналото лято).

Splatter
Името е зайгравка с филмовият жанр Slash(er) и се употребява за Gore филмите който се характеризират с детайлно показване на брутално насилие постигнато чрез множество специални ефекти, изкуствени черва,ограни и кръв.

Pornogore / Tortureporn / Gorno
Това е ново-конкретизиран жанр, в който се набляга на голота, насилие, осакатяване и садизъм приложено върху индивиди от женски пол. Като такива филми мога да се споменат : Hostel (2006), Hostel : Part 2 (2007), Cabin Fever (2003), Saw (2004), Saw 2 и Saw 3, The Devil's Rejects (2005), Wolf Creek (2005), Cradle of Fear(2004), както и двата филма и съпровождащите ги трейлери на несъществуващи филми от проекта на Тарантино и Родригес - Grindhouse (2007).

Snuff
Снъф филмите представляват заснемането на видео на истински убийства и брутално насилие приложено връху човек. Самото име се предполага, че идва от книгата на Ед Сандърс, "The Family: The Story of Charles Manson's Dune Buggy Attack Battalion" в която набеждава семейство Менсън са правили такива филми, разбирасе нито един не е открит.

Явлението : Obi4am Aleks.mp3

2007-07-06T09:50:00.000+03:00

Преди няколко дена/седмици когато за пореден път търсех едно старо комерс парче - по наше му шлагер, защото трябваше да го пратя на една позната се натъкнах на това явление. А, именно добавката към името на фаила със съдържание Obi4am Aleks
И то не за друго се замислих, а защото - какво ли щеше да си помисли девойката ако и пращам непрекъснато роматични песни с променено име на Obi4am Aleks ,ха-ха-ха.
И така започнах разследването си и какво да видя :

Резултат от търсенето за файлове «obi4am aleks»
4366 намерени файла (0-40) + (3047;C1;O1;P0;134)

Това вече направо ме тресна в земята, цели 4366 файла с това име, това си е истинска краста и от този ден нататък се заклех че когато качвам музика в дата бг, вече и аз ще оставям някакъв маркер,а какво по-яко от великият графит на Лъвов мост (вероятно писан от тамосъбиращите се и лъхащи кале чавета), гласящ : СУПАТА И ШИНГО ( Supata i Shingo на латиница ).

За да пследвам примера и за да има връзка се пак с първоизточника реших да е (Obi4am Supata i Shingo) и нека всички който са съпричастни да качват музика с това окончание в името, амин.

१३-ти Юли, или поредното хорор предизвикателство

2007-07-04T15:09:00.000+03:00

१३-ти Юни датата която чакам от Април месец, за да раздвижа отно мозъка, креативноста и познатите си на куп, и да се опитаме да направиме още по добро късометражно видео поне с едни гърди пред предишното и много по-малко аматиорско।

Тук е моментът и да кажа че всеки който желае да помогне било то с роля, помещение, идея или нещо друго е добре дошъл.

Ето видеото което сътворихме на миналото издание на феста А13 и с което и спечелихме награда "BEST MOVIE" .

(Плебея, Аз и Виктория)

Искам да благодаря на Спаркс който се погрижи цялостно за звука, Катасуми за тъпанарките и лудият фелтшер, Вики, Мая и Лети за търпението, Люлински за ексхибиционизмът му и добрата смърт ,Американеца който записа за нас гласа на разказвача и другите който помагаха!

Това пък е нещо като шапка или трейлър на самият фест който направихме като подарък за организаторите. Тук благодаря на Зайката, че имаше търпение да го снимам.

Лайн-ъп за Дроп дет фест в ПРАГА

2007-07-04T10:23:00.000+03:00

Излезе вече и лаин-ъпа за фестивала, голяма радост :)
На линка по доло може да видите по едно изречение инфо както и официалните сайтове,
а по доло съм копирал имената и маиспейс профилите на групите.
Мисля, че двадесет и една групи е доста доволно за пет дневен фестивал, поне нищо няма да пропуснем :)

http://www.dropdeadfestival.com/ddpraguelineup.html?t=१४२

SEX GANG CHILDREN (UK) http://www.myspace.com/sexgangchildren
NORMA LOY (France) http://www.myspace.com/normaloy
AUSGANG (UK) http://www.myspace.com/ausganguk
CHARLES DE GOAL (France) http://www.myspace.com/charlesdegoal
TWISTED NERVE (Ireland) http://www.myspace.com/twistednervosis
ANDI SEXGANG (UK) http://www.myspace.com/andisexgang
MIGUEL AND THE LIVING DEAD (Poland) http://www.myspace.com/miguelandthelivingdead
JOY DISASTER (France) http://www.myspace.com/joydisaster
LE VENE DI LUCRETIA (Italy) http://www.myspace.com/levenedilucretia
NAUGHTY ZOMBIES (Spain) http://www.myspace.com/naughtyzombies
MOLDIG (Italy) http://www.myspace.com/moldig
THE SIXTEENS (USA) http://www.myspace.com/thesixteens
VARSOVIE (France) http://www.myspace.com/varsovie
CURTAINS! (USA) http://www.myspace.com/curtainswebsite
NEW COLLAPSE (USA) http://www.myspace.com/newcollapse
SPELLBOUND (Ireland) http://www.myspace.com/spellboundmusic
DEATH VALLEY SURFERS (UK) http://www.deathvalleysurfers.co.uk
FANGS ON FUR (USA) http://www.myspace.com/fangsonfur
CREMASTER (Germany) http://www.myspace.com/cremastersumpfrock
DIN GLORIOUS (USA) http://www.myspace.com/dinglorious
JELLOWASTE (USA) http://www.myspace.com/jellowaste

Зебра зайн / безплатно списание първи брой

2007-07-04T10:09:00.000+03:00

Един малък и скромен е-зайн, без никакви претенций за оригиналност и правдоподобност които скалъпих за няколко преди две седмици। Има няколко интервюта, инфо за предстоящият Дроп Дед Фестивал както и малката статия която писах за Уейв Готик Трефен тази година за сайта на автора точка ком. Дано на някой му е инетересен.

Прятно четене!

Един ден се напих, после се збих и гот клуб в София да направя реших.

2007-07-03T15:21:00.000+03:00

Бележка:
Темата е сериозно или по скоро частично повлияна от офтопика на една също такава в вемпайър фриикз точка ком, отнасяща се за дрескода - където се установи, че за да се създаде такава традиция(а именно спазването на дрескода и следването на догмите му) у готик феновете трябва да има постоянна сила която да ги тласка - а какво по хубаво от тясно специализиран готик клуб в столицата ни।

До сега или предистория:
Вече забравих какво е било до сега, но имаше едно време убави места кадето можеше да пиеш бира под зчуците на любима или позната музика, без особенно да си смущаван от паразити, случайно попаднали и тн।(Не, че обичам да ходя по клубове)

1) Няма да говоря за Лимона, Калното - защото тогава дори не съм подозирал че съществува такова нещо।

2) Мога да говоря за пропуснатите възможности на клуб Три Уши / Пънка, естествено заради охраната му и привидното нежелание на шефа да го превъвне в един истински и активен ъндергроунд клуб където да се чувстваш у дома си।

3) Клуб О`шипка , едно изключително прятно място, което вече не съществува основно заради лакомия и пари। Да жевее Ошипка, беше ни хубаво, и мисля че на всеки който е ходил ще му липсва много।

4) Абсент। Розавото мазе, за което собствениците не даваха и пет пари। Те ми станаха идоли в непокизъма и безхаберието, евала.

5) Апартамета, на улица Самуйл ७४, с кратка история, също така ужасно прятно място, винаги съм се чувствал като у дома си, яка охрана, як персонал, задушевна атмосфера и хубава музика। Този път не парите, а съседите и проблемите с тях и с полицията изиграха ролята на за затварянето на клуба।

6) Студио Даухаус, най-големиямото и подходящо място за мероприятия свързани с гот и индъстриал сцената। Не съм се интересувал какво стана с него но сиговно вече на мястото се леят основите на поредният бизнез или шоп център.

7) Алкохол - историята продължава, прятно място, на удбно място। Доколкото знам там още не е правено парти, поне не и от естеството което ни интересува।

8) Рок бар Фенс - симпатично място, където Емил Сепаревски от магазин Горгон отвреме на вре прави партита или яки концерти.

(ще добавя още по късно като се концентрирам)

Идеята от цялото изброяване на клубовере е да се извади няква поука, какво трябва да се прави, какво трябва да представлява следващият евентуален клуб, и от какво трябва да се пази.
От тъпа охрана, съседи, гадно място, нежелани посетители и тн.

Наръчник на междукварталният клубо-собственик।

Място:
Може би, всички си мечтаем за старо изоставено хале, бирена фабрика, подземие, бомбено убежище и какво ли още не, но колкото и да се лъжем вариантът такова място да се намери и да бъде преодстъпено точно за въпросните цели, е ९९% невъзможно и непостижимо за жалост.
Значи усилията трябва да се пренасочат към мазета, етаж от стара зграда в центъра или нещо от това естество.

Клубът:
Симпатичен, не много малък, но и не много голям, уютен, чист и спретнат। Не мисля, че визията на едно такова заведение е много претенциозна и трудно постижима.

Наемат:
При положение, че въпросният клуб няма да бъде с комерсиална цел, както и че няма да се изкарват достатачно пари за да се води на печалба, наемат трябва да е възможно най-малък, което от своя страна определя и големината на помещението.

Персонал:
Мисля, че винаги ще се намерят фенове който да подържат или работят на такова място।
Забележка : Охраната (без която не може) задължително трябва да е от свестни хора които са наясно какви събития се провеждат и как да се държат и да уважават посетителите.

Програма и музика:
Тук нетрябва да има никакъв компромис и ясно да се следи първоначалната идея, без стилови измяна и намеса на други субкултури.

Политика:

Посетители:
Електората, най-важните। Определено е хубаво да идват само познати и хора който наистина са в нещата поне на първо време, за да се изгради някаква репутация на заведението, както и да не се размътва посетителската масса от самото начало.

В следващата песен се пее, за Люлин, за готките и за още нещо.

2007-07-03T13:57:00.000+03:00

"Да ти пикам на Готика, ааа не така чичо, всеки като не разбира и дай му да пикае"
(от филма "Индустриален оркестър без име")

В следващите редове ще се опитам да опиша и конкретизирам разновидностите на индивиди олицетворяващи се с готик субкултурата в България।(Без да бъда критикуван или притесняван с неудобни въпроси от който и да е било)

Люлин стайл гот гърлс
Едни от най-опасните и разпространени готик бандички виреещи в покрайнините на спокойната ни столица। Харакретизират се с това, че в редиците на този клан преобладават на практика предимно момичета (е винаги има изключения)। За тях се знае малко, но много се говори!
За корените им се казва, че са индиански дори ямболски или елховски, но това могат малко хора да потвърдят।
По визията може да ги познаете, черни дрехи, черен грим, неразбираем акцент, хаотични метални илиенски бижута и коси в неизяснен и мистично клош цвят।

Менсонити и Мъжки матрьожки
Често в училищна възраст, не много не-приятни както и не много общителни। Черпят основно вдъхновение от техният идол, дори някой го наричат баща господин "открадни и боядисай в черно" Мерилин Менсън।
Разпознават се по тениски или облекло наподобяващо или съдържащо лика на идолът им, както и неравномерно поставено червило или боя за обувки около очите и върху устните.

По-гот или Повярвали си готи
Тук възрастовата граница, както и окосмението по тялото са доста по големи. Често тези представители на субкултурата, са сприхави, затворени, винаги седящи в ъгъла на клуба, необщуващи с никой. Носят се слухове, че излизат само нощем, а в предишният си живот са били металисти.

Соф-гот или Софийски готи
Истинските готи, прями, стройни, елеганти с бели зъби. Често със софийски корен, доблестни млади мъже и жени революционерки, предимно странящи от тийн членовете на субкултурата.
Със собствен бизнес, или просто офисари, те бранят ден и нощ готик, индъстриал и уейв сцената в България на цената на всичко. Едни истински бг гот нациолаисти.

Блиек метълс и Крейдъл Гърлс
На границата на паранормалното! Мрак, смърт, кръв, обърнати кръстове и пентаграми, готик метъл и перелини обграждат наситеното им с злоба и ненавист към света ежедневие!
Това са хората който не искате да виждате на улицата вечер, пазете се от тях за да не бъдете оплетени от мистичната им същност и склоноста им да пият кръв от пръсчето на дясната ви ръка.Средното.

Бележка :
Ако някой желае да даде своя снимка (ще ми трябват по една или две) да сложа над всеки от видовете готи।

И още нещо, не се обиждайте - смеи те се!