понеделник, 8 юни 2009 г.

Скучно ми е и мразя всички...

От труп та на на гроб!

Зомби с мърша ще ми плаши тои!

Яж мърша, па сери мърша! Да ти еба майката!

Абе Кире, вие тия трупове май сти ги яли вече веднъж?

Не се обръщай назад, за да не паднеш в гроба!

Смъртоносните болести не ходят по гората! Те ходят по хората!

Приятел е не този който ти дезинфекцира инфектираните гнойни рани, а този който не ти ги причинява!

Понякога не е важен разлутатът, а опита!
(е това нямаше как да го променя, достатачно цинично е, особенно от устата на да кажем Чикатило или Ед Гейн)

Серийният убиец син е тъга за майка си!

Смърта идва при теб, когато всички други бягат!

Само мъртвите виждат края на войната!
(и това не посмях да променя)

Не е важно да бъдеш хирург, важното е да опиташ!

Учи се от вчера, убивай днес, погребвай утре.

Никога не убивай това, което не би те убило!
(Оригиналното е: "Никога не плачи за това, което не плаче за теб." доста е яко)

Човек е това което убива!

Ако твоята външност не съответства на твоите вътрешни убеждения, самоубий се!

Единственото сигурно нещо в живота е смъртта!
(Това също е непроменено)

Детството свършва в мига, в който разбереш, че един ден ще умреш.
(му-ха-ха-ха-ха. Това май беше от някакъв филм?)

понеделник, 16 март 2009 г.

Март е скапан месец! Писна ми! И другите месеци също!


Облекчение и този скапан ден мина! А, утре сабалента отивам направо да ме татуират с надеждата, че поне една, две седмици ще ме държи радостта от факта, че съм ошарен.

Надявам се този кучи месец да премине максиално бързо, и следващият също, мразя всеки месец изобщо... Освен Май и Октомври, другите месеци да го духат... През май е трефена, а октомври Хелоуйн. Рожденият ми ден е Август,.. но го мразя. Двете ми най-сериозни приятелки ми биха шута, заради шизофренията ми и лошото поведение точно около въпросната дата. Август съкс, каквото и да си говори ме!

Нямам търпение да мине Wave Gotik Treffen, после Castle Party-то и Spirit Of Burgas + още няколко по-малки събития, и да почна да спестявам пари. Писна ми от столицата, писна ми от България, писна ми от всики и всичко!

Винаги съм се надявал, че ненадейно ще ми намерят тумор в мозъка, дори си мислех, да се заразя доброволно със спин, да ама не... нищо не става! Не мога да кажа, че съм здрав като пушка, ама ми няма нищо.

Отдавна нямам никакви цели и изобщо не намирам смисъл в нищо. Все още никой мой богат чичо не ми е давал огромни суми или нещо такова, не съм печелил от тото-то, не съм си намирал яко кинти на земята, ма като се замисля дори и да ги намеря радостта ми ще е изкуствена и най-най-лошото временна. После пак ще се здухам и ще вляза в ролята на 14 годишно Емо в тялото на 43 годишен самотен злобар, който дори си няма куче което да бие и трябва да се самонаранява било то с горене или игли или пък ножове, за зикарва на някъде ядат си!

Е, писна ми... от всичко, до края на годината очаквам да изчезна безследно и повече да не се върна.. така, че ако които иска да се вижда с мене, да говори ме, да пие ме, да пътуваме насам натам... да казва сега, след няколко месеца ще е късно. Изобщо няма да има "I`ll be back" по скоро ще има "Курви збогом" и празнота в душите на продавачките от магазина до нас, който няма вече да има на кой да се усмихват и на кой да продават бира.

Ужасни неща наговорих! Ама, кажи ми, Зомби с мърша ли се плашиш ти или кво?

Wave Gotik Treffen 2009 - Големата мафия, немам търпение

Изплашен съм! (Нищо ново!) Остават още два месеца и отивам да трещя отново в Лейпзишко, Германията. Развалнуван съм и то много, щото Германия е голяма работа, пълно с германци брат, ама с лупата да ги ринеш, и туко се появи некои немец и се скрие... Е, има и турци, ама гледам да ги игнорирам.

Абе голяма работа ще е тая година, защото съм предвидил денонощно четиринадесет дневно напиване. Освен, че вече съм си избрал униформа, цвят на косата и няколко пиерсинга за лицето (и съм се нашарил брутално със татуси), съм решил да се спукам от видео и да направя един кратък репортаж освен за фестивала и за немската бира.

Поне тая година ще имам нормална биро-пиеща компания и Зайката (Станислав Иванов) и неговите коварни щракащи присти ще са далеч от мен. Не, че няма да е в града, но в апартамента който мисля да резервираме той няма да бъде канен или желан... него ще го оставя на грижите и в компанията на Микито (Miss Monique Sherie) и Маргарита (позната като малчаливият вожд Mihrovina).

Та цялата идея тая година е да отидеме 5 дена по рано и 5 дена след феста да си тръгнеме, за да може да си починеме тотално и да изпиеме поне по една каса от всеки вид немска бира. Никакви жени, никакви путенски номера и мрънканя, само чист лайзипшки въздух, усмихнати дебели продавачки по магазините, бира на корем, вурстове с горчица и музика на мах.

Абе с две думи, напрегнато ми е нямам търпение, малко да полудувам с лайципчанки и лайципчани, разбира се само в границите на позволеното, кротки педесетограмки и без целувки със език. Абе ще е пълен купон!

Почвам след някво време да си правя списък за багажа. Ще си зема един избушен касетофон и ще слушам като истински селянин детски песнички из центъра докато се разхождам и надигам литъра!

p.s: Вече имам facebook и аз... :-) Та който иска да ме адне, ся го блъскам със снимки, видеа и глупости, голяма сила е, особенно за губене на време! Името ми там е: Stefan von Fleisch

btw: Това всъщност е първият ми пост там, просто за да видя какво е чувството и да се изфукам, че и аз имам facebook.

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Три поредни дена, три големи име в рока!u

Е това вече ако не е трагично, незнам какво да кажа.


2-ри Февруари - Сид Вишъс (Sid Vicious) 1978
Послушах малко Пистълс защото не съм голям фен и толкова, после седнах да го мисля: Какво всъщност е пънка? и се ядосах на една тъпа статия в NME относно нашият герой, как бил просто отрепка без талант и тн. Хм, не знаех, че в основата на пънка е да демонстрираш виртуозност и изисканост. Пънка е изразяване на емоцийте такива каквито са, без да ти пука. В един от коментарите даже някъв тип беше оприличил деградацията и наркотичната зависимост на Сид с тази на Пиит Дохърти (Pete Doherty), което може и да е вярно може и да не е, но ми кипнаха лайната. Пиит съкс.

3-ти Февруари - Бъди Холи (Buddy Holly), Ричи Валенс (Ritchie Valens), Джаиелс Ричарсън (Big Bopper) 1969
Цял ден слушах 50-тарско оригинално рокабили, вечерта около три часа зациклих на Бъди Холи, ревах след като изгледах филма La Bamba и продължих да слушам Холи, докато не заспах. Е това ако не е трибют и уважение здраве му кажи.

а днес
4-ти Февруари - Лукс Интериор (Lux Interior) 2009
Днес пък разбрах, че вокалистът на The Cramps пукнал, направо се зговних от всякаде. Никога не съм ги слушаш признавам, което си е моя грешка. Деба, тъкмо почнах да ги харесвам, в последно време съм зациклил ужасно много на Garbageman.

пс. Нейскам да се събуждам със смърта на някой мой любим музикант и утре, наздраве!

R.I.P. за всички вие, дето ни давате сили да съществуваме!

петък, 9 януари 2009 г.

Castle Party 2009 Bolkow, Poland

Castle Party 24-26-ти Юли 2009

(извинявам се за грешките, но в момента нямам сили да мисля правописа, както винаги де)

Castle Party е фестивал за електро и готик музика провеждащ се за сигурно петнадесети път в Болков, Полша.
Фестивалът наистина е малък, със своите пет хиляди посетители, но пък за сметка на това е доста повече "за" музиката и "против" показването на новите дрешки, за разлика от Wave Gotik Treffen.

1.Пред-история
Съвсем скоро ще кача, кратко или дълго инфо за феста.


2.Групите
Е, кой ще са бандите?
Ето ги по обявеният на официалната страница на фестивала ред.
Погрижих се да добавя, държава, myspace-линк, кратък коментар и по едно видео на всяка от бандите, дано да е полезно на някои.


FRONT 242 (Белгия)
стил: ebm / индъстриал
Front 242 са безспорно една от най-емблематичните emb банди в световен мащаб. Който не е чувал за тях, лошо му се пише.

Front 242 - Headhunter (1988) дело на Антoн Корбин (Anton Corbijn) отговорен за около 20 от видео клиповете на Depeche Mode, част от нещата на Echo & the Bunnymen, на Danzig и на кой ли още не.



COVENANT (Швеция)
стил: електро
Едно култово трио, което все още не съм съумял да обикна, но и това ще стане.

Covenant - Call the ships to port (2002)



DIARY OF DREAMS (Германия)
стил: дарк уейв
Е който беше на концерта в София, през октомври миналата година, знае за какво става на въпрос.



CREMATORY (Германия)
стил: готик метъл

Една изключително силна банда и разбира се, една от любимите ми още от преди десетина години, че и повече. Лично на мен песните им изпълнени на немски ми галят душата.

Crematory - Fly (1999)



ICON OF COIL (Норвегия)
стил: ebm

Icon of Coil - Shelter (2004)



DREADFUL SHADOWS (Германия)
стил: готик метъл / дарк уейв

Dreadful Shadows - Twist In My Sobriety, кавър още по мрачен дори и от хита от 1988-ма на англичанката Tanita Tikaram. Винаги съм приемал такива кавър версий като тотален фън, независимо колко изстрадани изглеждат музикантите в клипа.



FADING COLOURS (Полша)
стил:


ARTROSIS (Полша)
стил:


SPECTRA*PARIS
www.myspace.com/spectraparis

стил: електро

Доста слабо като музика, но пък мацката Елена Алис Фози (Elena Alice Fossi) е повече от симпатична.

Spectra Paris - falsos suenos


Spectra Paris - Spectra Murder Show - Това пък видео е от миналогодишното WGT 2008, където явно съм я пропуснал за да гледам нещо по стойностно.



DEATHCAMP PROJECT (Полша)
www.myspace.com/deathcampproject

стил: електронен готик рок

За пръв път ги чувам, признавам си, но съм доста впечатлен. Лисват ми такива банди с такова звучене и определено Deathcamp Project успяха да запълнят празнината. Ще съм на първият ред до сцената когато те свирят, за да се наслаждавам на позьорската им визия.

Deathcamp Project - Rule And Control на живо в Прага



PSYCHE (Канада)
стил: синтпоп

Бандата имаше концерт в България съвсем скоро, но аз така и не успях да отида. Явно съм изпуснал много.

Psyche - Unveiling The Secret



VARIETE (Полша)
стил:


NUNIQ (ex NUN, Полша)
стил:

Изключително комерсиален електро-поп излизащ изпод ръцете на класическото: мацка с микрофон и пич със синтезатори, първи асоциации Madonna и Ultraviolet Sound. Ще се гледа задължително, само че на синтетични наркотици.

NuniQ - Stop!



SKINNY PATRINI (Полша)
www.myspace.com/skinnypatrinielectroduo

стил: електро

Тъкмо си говорех ме за схемата. Skinny Patrini е същата работа. Електро пънк доста по мрачен за моя радост, правен от мацка и уклавирен тип. Там съм.

Skinny Patrini - Delicious


MADRE DEL VIZIO (Италия)
www.myspace.com/madre2008

стил: готик рок/ готик метъл

Нещо като готик рок, ма не баш.

Madre Del Vizio - Stanza



INDUKTI (Полша)
http://www.myspace.com/indukti

стил: средновекен прогресив рок

Странна комбинация от прогресив рок със изключително добре овладяна цигулка която те праща направо в средновековието.(Както ги измислих това и аз не знам, ма е яко, прогресивче.)

Indukti - Shade



MOON FAR AWAY (братска Русия)
http://www.myspace.com/mfaofficial

стил: фолк / готик

Една от причините да съжалявам, че неразбирам руският език. Много качествен и тъжен готик, на руски. Просто го чуийте, аз лично нямам думи, красиво е! Задължително ще се гледа!

Moon Far Away - Zvetiki



NOT (Полша)
стил:


JACQUY BITCH (Франция)
http://www.myspace.com/jacquybitch

стил: дет рок / готик рок

Направо щях да се изям от яд, че миналата година го изпуснах на WGT. Жесток детрок.

Jacquy Bitch - Suicidе




SOLAR FAKE (Германия) -
http://www.myspace.com/solarfake

стил: дарк електро

...

Solar Fake на живо отново на WGT, изпълнява "Тhe Shield" ако не ме лъжат ушите



JOY DISASTER (Франсета отново) - www.myspace.com/joydisaster
стил: пост пънк / готик рок

Мъже които пея за депресия и любов, и рядко се усмихват...какво по хубаво от това.

Joy Disaster - Lobotomy




HEAD-LESS (Германия) - www.myspace.com/headless1
стил: електро индъстриял

Нищо особено и нищо новаторско, но става за един "наказателен" танц. Подходящ за феновете на And One.

Head-Less - Ship Of Agony


VIC ANSELMO (Латвия) -
http://www.myspace.com/vicanselmomusic

стил:

Много ми се иска да приличат на Sanguis et Cinis, незнам защо, май нещо ме удари носталгията по албума "Madrigal" и фалшивото пеене на сладураната вокалистка. Да ама не.

Vic Anselmo на живо на дарк уейв фестивалът Kunigunda Lunaria в Литва през 2007.




IRFAN (България, гордост)
стил:


DEPRESSIVE DISORDER (Чехия)
стил:


AESTHETIC MEAT FRONT (performance project, de)
стил:


3.Пътят до там
Първият и най-лесен, но пък и най-скъп вариант е чрез самолет. Билетите почват от 360 евро (за двете посоки) до 2100 евро. Това е само Sofia - Krakow (който не е директен) или пък Burgas - Krakow (който е директен). Затова този вариант напълно го отхвърлям.

Вторият вариант който е доста по болезнен е да се достигне до Krakow със влак. Но пътят е цели 36 часа плюс едно прекачване в Будапеща, ако не се лъжа.

Третият вариант, може би най-евтиният и добър е следният. С автобус до Krakow, което излиза към 203 лева (в двете посоки) и коства 24 часа път, след това със влак (около 8 часа) от Krakow до най-близкият голям град до Balkow. И вече от там или на стоп или с някой селски рейс директно към Balkow, където започва купона ден преди концертите на бандите.
Скоро ще проуча цените на билета за влака до там, но надали ще е по скъп отколкото този от София до Варна.

5.А сега накъде?
За спане, има цели два варианта.
Единият е хотел, а другият евтиният къмпинг лагер намиращ се близко до замъкът в който се провеждат концертите. Доколкото разбрах цената за къмпинга + достъп до електричество е в порядъка на 15 лева на човек. Което е напълно приемливо.

Билетите явно се купуват на място. Все още цената не се знае но надали ще са повече от 50,60 или 70 евро максимум. Което за 25 банди си е повече от супер.

Храна и напитнки (основно бира) се надявам да се продава на фестивала. Ако не в центъра на града няма как да няма някои убит супер маркет или някоя евтина пицария.

5.Колко ще струва?
Съвсем грубо:

Път = 300 лева
Храна (и Пиене) = според зависи, но към 100 лева
Билет = 100 лева (за фестивала)
Къмпинг = около 15-20 лева (за трите дни)
------------------------------------------------
500 лева ви оправят, напълно

събота, 27 декември 2008 г.

За няколко часа из София, и не съвсем. (част втора)

В момента съм по гащи ям сладолед с боровинки, пия кола и имам още спрей сметана и няколко пръста розава пиня колада(коледа).

Току що се върнах от така да се каже, втората част на самоцелното ми странстване из софийските кръчми и прилежащите към тях улици.

Днес беше слаб ден, успях да обиколя само четири кръчми, мотах се из центъра, ядох един дюнер и един таксиметров ни изхвърли от таксит.

Та какво стана днес, първо бях на много делови и сериозен разговор в намиращата се в близост на Съдебната палата кръчма 1516 (какво красиво име, а?). Бях се изнервил, но го преодолях. Не съм от хората който обичат да се засягат, нервират и полудяват за големи и страшни неща. Бях откровен и нетипично мил, но както и да е.

След кратък престой се упътих към първата си алкохолна - да я наречем, среща за деня, а именно със двете изключително важни персони в моя живот Катерицата и Зайката(пояснявам, че това не са имена на травестити или евтини курви, те са просто двама,как да го кажа, не добре психически младежа мой приятели.).

Мотах се и намерих този велик принт на травестит на Славейков, голям кеф!



И така след кратко лутане, се озовахме в първата(за мене втора) кръчма за деня. Изключително приятно място: чудно, дори цели два пъти ни поздравиха с любимата ми от детството песен на Michael Jacson - Heal the World (като бях малък ревах на нея, и все още тази песен ме разплаква). Но, както и да е (дори я слушам в момента) мястото е яко. На стените до масите имаше кранче от което можеш да си наливаш прясна бира (винаги съм искал такова вместо стандартната мифка в кухнята), разбира се кран снабден с брояч, досущ като такси, само че на по висока тарифа (5,99 на литър).



Платихме си сметката, 34 лева (ужас) и се понесохме към Халите. Трябваше цял час и половина да чакаме Илийката.



Решихме да се по лигавим из напълно пустите Хали, аз си взех розова пиняколада, която в момента допивам, Зайката баклава, катерицата Баница, а румен попиваше коледното настроение царящо там.

Разбира се, заснехме еротична фото сесия, снимки от който ще влязат в календар за 2009 на дом за хора с психически проблеми. Държа да подчертая че сесията е заснета от реномиран фотограф и на суровият материал който виждаш му предстой стабилна обработка от професионалисти.





След като почти заспахме, изтероризирахме машините за подаръци, направихме кални петна за чистачките и отегчени от всичко навъртяхме купища минути по мобилните си телефони, Илийката се появи.

След кратък безцелен словесен двубой се отправихме към следващата си жертва - бар Амстердам.



Отново много приятно място, със симпатични също така почерпени непознати, малко странна музика, цигарен дим и тоалетна с бели плочки. И тъкмо да се потопим в преднамерено празничната атмосфера от врата лъсна Киро (не батше Кико) със приятелката си(да той има приятелка, невероятно но факт). Радостта ни беше почти споделена и вече беше отредено, че ще продължим вечерта си в неговата сияйна компания поливащи се марков алкохол и евтина арабска храна.

Изпихме по още една бира, и едни по рано, други по късно се отправихме към бар "Джуджетата" в близост до Попа, поне с това име ни го представиха. Оставихме там Катерицата, който през целият път много съсредоточено се стремеше да ме блъсне на земята и да ми счупи апарата, но не успя. Та, след като го оставихме се запътихме към уж денонощният магазин SexWell в близост до дюнерите Mimas. Нямаше да си купуваме кондоми, и без това след толкова пиене не можехме да го дигнем, плана беше да си купим шишенце Попърс и буквално да се убием.

Да, ама не. Магазинът с крещящ надпис NON STOP и SEX изобщо не бачкаше, ама изобщо. Толкова бяхме разочаровани и отвратени от сексуалната промишленост в България, че решихме да проникнем в Mimas за по дюнер и пържени картофки.



Както и да казахме си, ако не с попърс то с пиене ще затапим мъката в самотните ни тинейджърски сърца и с бодра крачка се отправихме обратно към бара.

Барманката ми направи някъф спешъл коктейл, после втори, после бира...

След като известно време зяпах тъпо, опитвах се да снимам нещо за да го сложа тук и се усмихвах на непознати, най сетне дойде и моят момент на изява.

Алкохолният ми спътник Илия a.k.a. Илийката, реши, че трябва да запознае приятелите ни с персоналният жаргонен речник на кварталната ни тайната общност.

В продължение на половин час думи като "казавайка", "орловица", "балсамница", "бурзумирам" и тн рикошираха в стените на клуба, а Киро, Войводите и познатите им, се кискаха почти останали без дъх.

Доло те са сериозни, говорят за бизнес.



Поусъзнахме се, посмяхме се, аз почти си изпих вторият коктейл, Киро се изплаши и се умете към тях, както и други разни индивиди. Ние с Илийката решихме, че е време и за нас.

Отново се понесохме по среднощният океан от таксита въоръжени с пянски усмивки и скъпи спомени.

сряда, 24 декември 2008 г.

За няколко часа из София...

Или как зверски се умазахме вчера.

В по долният текст, съвсем самоцелно се опитах да събера спомените си за зверското умазване което си причиних вчера (23-ти декември).

Станах към 9 часа, кисел както винаги, обърнах сутрешният литър кола и по стар обичай започнах да се самосъжелявам, колко ми е скучен живота как нищо не ми се случва и тн.

След цялата серия самосъжаление която си вкарах, реших да отида да видя как е коледното настроение при баба ми и дядо ми.
Там обаче, противно на учакванята ми цареше още по силно изразено анти-празнично и депресарско настроение.

Издържах почти половин час и след като дядо ми ме изпрати с думите "Живота е безмислен, добре че те има и ми носиш името, поне то да е живо след мен" и други такива прятни неща, реших да взема нещата в свой ръце.

Влезнах в някакъв супермаркет пълен с цигани, грабнах едно Шуменско и се изстрелях навън в посока Халите.

Взех си още една бира и почнах да звъня на разни хора който ми се струваха надеждни за начинанието коеот бях намислил. Зайката, Войводата, Люлински, Ели - всички естествено заети, всички на работят и никой който да ми прави компания.

Първо ниво:
Изпих още една бира чакайки двамата ми спътници Ру и Светльо Криейтъра, нагледах се на пазаруващи бабички, суетни батенца и търчащи дечица.


Второ ниво:
След почти час в тази депресираща коледна атмосфера, най-сетне въпросните дойдоха. Последва разговор за октоподи и морски ястия и след кратко двуомене, се запътихме към първата ни кръчма за деня,а именно "Сам Дойдох".
Кръчмата е малка, уютна само със няколко маси, а на стените с рисувани портрети на най-редовните му клиенти. Сред тях има художници, режисьори, писалите, акьори и други креативни натури.
След като поръчахме още бира, аз подхванах темата за случилото се преди 36 години масово убийство на виатнамски студенти във Студентски град. Бях чел, за това в един форум, но там нямаше почти никакво инфо, освен, че пича дето е стрелял се е вдъхновил от филмът "Кръсника". Всъщност разбрах, че студентите са били от този етнос, след като един пълен господин седящ на съседната маса се включи в разговорът ни. Интересното е, че това беше вторият непознат за седмицата който ми се включва без покана в разговора и то се за същата тема с убийството се в компанията на Ру. Изгладихме детайлите по случая и отново провокиран от нас, въпросният тип се опита да ни впечатли със някаква скалъпена история за Жоро Павето, а ние поръчахме още картофи и вурстове.

Трето ниво:
Към нас се присъедини изневиделица една позната и се опътихме на наблизко намиращият се метъл бар "Black Logue".
Вътре също е сравнително прятно, прилича на "О`шипка", бирата не е скъпа и кенефите са супер яки.
Пихме по няколко текили и бира и докато се осъзная още една девойка се беше присъединила към нас.
Малко след това Деси и Гло се опитваха да ме пребият в тоалетните, едвам им се измъкнах и отидох да си поръчам още една бира.
Незнам кога съм си тръгнал, единственото което ми остава като спомен-суверин е един шал.

Четвърто ниво:
Клатушкайки се обграден от тримата ми братчеди, който не бях виждал от години, се отправихме към "Лучано" за още една доза бира и пържени картофи.
Малко преди да стигнеме към нас вече бяха Елица и прятелят. След това с разни други хора се наливахме със прясна жива бира. Друго не помня, май говорихме за курви и за Испания?!?

Пето ниво:
Озовах се в някакво такси, имах среща с Илийката който вечеряше някаде с Насо Русков и прятелката му със сложна фамилия.
Мястото се оказа някакъв китайски ресторант,а те тъкмо приключваха яденето.
С общо пиянско съгласие решихме да се отправим към някой клуб с яка музика и още бира където да потанцуваме и да се доизложиме съвсем.

Шесто ниво:
Хванахме едно такси и се метнахме към "Строежа", който разбира се не работеше. Илийката ми каза, че от недоволство съм тичал и съм се мятал пред някви коли, а Русков се е шашкал, че ще се убия, но аз не помня нищо.

Седмо ниво:
Останахме само с Илийката - пяни, използвани и премръзнали. Качихме се на поредното такси и отпрашихме към "Тънка червена линия". За пръв път стъпвам там, клуба е жесток! Джаги, билярд, тиливизия, бира, други напитни, млади хора и цигарен дим.

Осмо ниво:
Пак същата история, такси и бира, само че тоя път в Илийката. От там не помня нищо, освен, че ме влачеше по пода, а аз несвързано се опитвах да му обясня нещо.

Събудих се на земята покрит с някви неща, станах пих чаша кола и се запътих към вкъщи за още пари, за още пиене.

И така драги читателю за няколко часа бях в 8 столични квартала обиколих 5 кръчми и си похарчих коледната премия и все още съм жив. А турнето ми по кръчмите и пиенето тепърва започват.

Единственото което съжелявам е, че не си бях зел апарата за да документирам както си трябва целият трип, но както и да рапортът ми е достатачно живописен и ще мине и без снимков материал.