НЕПОКАЯЛИЯТ СЕ НЕРКОФИЛ : Интервю със Карен Грийнли

НЕПОКАЯЛИЯТ СЕ НЕКРОФИЛ

Интервю със Карен Грийнли (Karen Greenlee)

От Джим Мортън

Карен Грийнли е некрофилка. Преди пет години вестниците гръмнаха когато беше избягала с катафалка и не се знаеше нищо за нея цели два дни. Вместо да достави трупът в гробището, тя решила да прекара малко време на саме с него. Случайно, полицията я намира в съседният щат, предозирала с кодейн Тиленол. Съдът я обвинява единствено в нелегално каране на катафалката, поради причината, че в Калифорния няма закон срещу некрофилията. В ковчега полицията намира четери страници и половина писмени показания за подобни неини деяни с между двадесет и четиредесет мъртви мъже. Писмото било пълно с разкаяния около неините сексуални блянове: “Защо го напраих? Защо? Защо? Страх от любовта, обвързването. Никой романс не боли токова колкото това… .Това е ямата. Аз обичам да се ровя в моргите, те са моята бърлога и може би моят гроб.”

Писмото доказва упадакът и. За кражбата ня тялото и катафалката, тя получава единадесен дена в затвора, глоба 255 долара и две години изпитателен срок с препоръка за леченив. Междувременно майката на мъртвият мъж я дава под съд, заради нанесените и психически травми и поисква един милион долара, но получава сто и седемнадесет хиляди, който да покрият щетите.

Интервюто по доло е правено в апартамента на Карен, малко студио пълно с книги, некрофилски рисунки и сатанински украшения.

Като погледна сега назад във времето повреме на процеса и самата случка виждам, че си имала съвсем малка подкрепа.

Не, няма значение. Вестниците бяха отвратителни и до ден днешен мразя репортерите. Един от тях, дори ме сравни със случая на Ричарт Трентън Чейс – Вампърът Убиец (Richard Trenton Chase, The Vampire Killer). Съпортът който имах беше основно от страна на семеиството, но беше по скоро като задължение от тяхна страна. Единият от братята ми се отрече напълно от мен. Тои каза, “Просто искам да я запомня такава каквато беше.” Разбирасе по-късно дойде да ми се извини, но все още ен се чувста уютно в компанията ми. Другият ми брат, беше по съпричастен, но дори и тои ме попи, “Как го правиш?”

Преди делото имах прятел, който след като разбра за това полудя, би ми шамари и каза, че не съм никаква жена и мога да ходя да се чука със труповете. Бях изненадана, че знае. Изглежда много хора знаеха за това, а незнам от каде.

Въпросът който наи-често си задавам е, “Как го прави тя?”

Да, това е въпросът! Хората се питат такива неща – дори хора който изглежат широко скроени – и когато им отговориш, те си казват, “Това е много интересно,” и след това неиска да имат нищо общо с мене. А, пък аз нямам против да казвам на хората как го правя, не ми пука.
Всички имат погрешната представа, че задължително трябва да има проникване за да има сексуално удоволсвие и акт, което са пълни глупости! Защото, най-нежната част от тялото на жената е извън женският полов орган и тя трябва да бъде стимулиран.

Освн това, при секса иам различни изразни средства : докосването, 69, дори държенето на ръце. А, това тяло си лежи просто, но пък притежава всичко което да ме направи щастлива. Студенината, аурата на смърта, миризмата на смърт, траурното обкръжение и т.н.

Миризмата на смърт?

Разбира се, намирам аромата на смърт много еротичен. Има различни благоухания, например има тела който две седмици са киснали във водата на някои залив, или пък жертви на пожари – който не ме причливат особенно – но пък прясно починал човек е нещо съвсем друго.

Има и привличане към кръвта. Когато си отгоре му на трупа, има склонност да изхвърли кръв от устата, докато правиш неубоздано любов с него. Разбира се хубаво е да го видиш.

Ами проблемът със спина и т.н., не се ли притесняваш ?

Това е и причината скоро да не съм пробвала нещо. Принципно съм намерила начин как да се добирам до тези траурни домове където има партниори който определено ме привличат – млади дваисет годишни момчета - , но пък те са тези който умират от спин.

Ходиш ли принципно на погребения на трупове-любовници ?

Да, беше доста удобно като се има в предвид какво работя. Налагало ми се е да патувам заедно със семеиствата до гробищата и след това да смърбя заедно с тях за починалият ум близък.
На погребенията е много странно, случвало ми се е някои от членовете на семейството да доиде при мене да ме прегърне и да каже “Толкова се радваме че успя да доидеш” и после ти се налага да кажеш “Да познавах го от училище…” или някоя подобна глупост. А, пък ако починалият не е имал гадже, роднините те поглеждат и казват “Да изглежда е била тя…(прятелката му)” и подоби абсурдизми.

Беше ли повреме на делото в Сакраменто?

Не, работех в погребален дом в друг град и ходех на училище същевременно. Беше странно, но в денят когато получих призовка с молба да се свържа с адвоката си, бях уволнена заради нещата който бях правиала с труповете. Някои, предполагам, е знаел за това което правя. Знаех, че не са ме виждали, но изглежда някои се е досетил. Разбира се, те все още незанеха за Sacramento все още. Разбраха по-късно! За един ден ми се случи две ужасно гадни неща.

Бях работила в тоза погребална служба вече година, там бях провеждала много от извънучилищните си деиности. Имах ключове и понякога спях там през ноща.

А, човекът за който беше делото…

Джон Меркюр?

Да. Разбрах, че са преместили трупът от гробищете след процеса.

Това беше товагава когато влизах със взлом в един траурен дом, и бях добарала папките с информация че предстой ексхумация на този Джон Меркюр. После прочетох, че майка му иска да извадят трупът му да бъде изваден за да постави котката си там. Та в деня на ексхумацията се промъкнах и наблюдавах как го изравяд за да го предадат на други служители който да го занесат в Мичиган.

Кога за пръв път разбра за некрофилските си влечения?

Това е нещо което ме влече целият ми живот. Преди правех гробовете и погребвах домашните си любимци когато починеха. Имах си малко гробище в градината на къщата.
I lived in a small town and the fireman's barbecue was next door to the funeral home. To go to the bathroom you had to use the facilities in the funeral home. I'd find any excuse I could to go to the bathroom, then I'd take side trips and wander around the mortuary.

Това не те ли оплаши, като останалите деца?

Не, убожавах го! Бях наистина любопитна. Мотаех се по стаите…

Липсвалити работата в погребалните домове?

Да, ужасно! Дори и да не бях некрофилка, пак щчх да обичам погребалната деиност. Изпитвам удоволствие да балсамирам и всичко останало, освен разбирасе работата с пълни хора. Най-много мразех да работя със дебелаци., особенно когато преди това им е направена аутопсия и червата им се разсипват по земята и цялата тази разлагаща се тлъстина, гадост!

Преди малко спомена нещо за Вампирът Убиец – Ричард Трентън Час. Той не е ли от Сакраменто?

Да, във вторият погребален дом в който работих, бяха докарали телата на няколко от неговите жертви – мъж, жена и тяхното дете, така че имам представа как той осъкатявал жертвите си. Те бяха наистина брутално накълцани. Те бяха изкормени с лайна в устата си. Доколкото знам Час беше започнал с убиване на животни и пиенето на кръвта им, а след това реши че е готов и за хора. Препаратора който балсамира труповете каза, че рядко нещо може да го отврати, но когато видял телата му станало зле!

Коя е най-странната случка за която се сещаш.

Еми… Имаше едно хлапе което беше изпаднало от колата докато майка му правела завой и след това прегазила главата му. Един тип се беше гръмнал в главата с ловджийска пушка, което разбирасе му отнело няколко изтрела и изглежда е отнело доста време, но разбирасе накрая успял. Имахе един тип над който работих, беше травестит който някакси се беше удошил със чорапогащите си. Не мисля че беше умишлено, предполагам се е опитал да увеличи оргазма си чрез задушаване и в един момент се е оказал сисящ, изглежда няма да е първият който прави тази грешка.

А, какво ще кажеш за най-необикновеното погребение?

Преди время някакви религиозни фанатици правеха погребение за един от тяхните, и не поискаха балсамиране, само обличане и поставяне в ковчега. Принципно не го правите, но решихме да бъдеме мили. Та стояхме си ние с колегите, когато те чух че някои се провикна “Надигни се от гроба в името на Исус!”, тогава видяш ,че те казваха разни молитви и биеха шамари на трупът за да се съживи. Това беше наистина странно.

Изглежда има някакво другарство, братство между погребални агенти, почти като секретно общество.

Да почти. Хората който работят по погребални бюра се подкрепят много, защото повечето хора не биха имали нещо общо с тях, заради професията им. Винаги когато съм на гости или парти, ме представят като: “Вижте това е Карен и тя е погребален агент”, а не казват тя е сектератка или нещо такова. Много хора имат погрещното схващане ,че сме много сухи, сериозни и тн, което не е вярно защото ако доидат в препаратната и чуят какви лафове си разправяме сигорно ще паднат на земята.

Свидетелствал ли е някой от тези погребални агети срещу или в твоя подкрепа?

Един от погребалните шефове беше попитан колко често се е зблъсквал с подобни случай на педофилия и тои отговори: “Еми не съм чувал в наща професия да са се случвали такива неща, камоли да имаме проблем с това.”

Но, това е голяма лъжа!

Да, именно… некрофилията е по-широко разпространена отколкото повечето хора си мислят. Просто погребалните не го съобщават, по обясними причини. В едно от местата кадето се бях промъкнала ме бяха заловили повреме на акта и просто ме пуснаха, без никакви проблеми.

На друго място кадето работих, някакъв тип доиде при мен и ми каза “Някой е пипал труповетре. Изглежда в опитвал да се чука с тях!”,а аз казах, ‘О господи найстина ли?” мисля, че по-късно са се досетили.

Един погребален с които рабетех беше маниак на това трокира труповете, и го правеше с пениса на всеки мъжки труп. Спомням си, че казваше “О виж, изглежда някои се е надървил.”
Този туп беше наистина странен. Изглеждаше като Лари от Тримата глупаци. Мисля, че имаше някакви некрофилски наклонности. Ставаше много убезпокоен когато нямаше женски трупове. Един път го спипах в препараториума със свалени гащи, каза че просто искал да пикае в умивалника в края на масата,.. Казах му, “Няма да кажа на никои ако и ти не кажеш.”

Спомена, веднъж са те хванали докато си се забавлявала с един от труповете?

Да, Бях опитала да се самоубия и живееш наблизо до този погребален дом, и реших да отида в мавзолея и да го направя, който имаше враета към препараториума. Бях зациклила там, много депресирана, когато реших да опитам да отворя врата с шофиорската си книжка, опитах и стана, неможех да повярвам. Влязох вътре и се оказа, че има някакво тяло, позабавлявах се с него, и напълно забравих за намеренията си да се погубя. Казвах на хората с които живееш, че преспивам при прятели и няколко пъти ходех там, а когато нямаше трупове просто се измъквах…

Око седмица след това се пормъкнах в погребалното бюро. Бях отново с стаята за препариране, когато изведнъж почусвтвах, че има някой наблизо. След това чух кяк някои се приближава. Тихо скочих от масата и покрих трупа отново с чершафа. Дрехите ми бяха раздърпани имаше кръв насвякаде, тогава видях един отворен ковчег в съседното помежение затичах се и се скрих зад него. Ковчегът беше върху кутия, така че можеха да видят краката ми. Бяха мъж и жена който недоумяващи и ме питаха: “Коя си ти? Какво правиш тук?” единият от тях каза, “Отиди да вземеш пистолета, а аз ще звънна на полицаите”. Знаех, че има само един изход затичах се по коридора, и понеже познавах мястото се отправих към изхода от кадето да се измъкна.
Тогава имах един прятел които работеше там и ми беше казал “Някой е влизал в погребалното, и знаят че си ти.” След това сложиха алартма там, предполагам са повикали полицията но за щастие нямаше никакви обвинения към мен. Сигорна съм, че неискаха да има публичност относно случката.
Това беше последният път когато бях на косъм, освен, че бях ровила из няколко гроба.

Според тебе, има ли някаква разлика напоследък в това как хората приемат некрофилията?

Еми да, дори бих казала, че е доста голяма и коренно различна в сравнение с преди. Всъщност хората не са съвсем некрофили, те са по скоро псевдо-некрофили, таят в себеси някакво, при едни по-голямо,при други по-малко, влечение към смърта – култ към нея. Мисля, че има хора който биха пробравали това което правя аз, стига да им се отдаде възможност.

Предполагам е много обезсърчаващо когато някои каже “трябва да те излекуваме” или пък “би трябвало да си като нас.”

Така е. Известно време си мислех, “Гадост, това не е нормално. Защо не мога да бъда като другите хора. ” Наложими се да претърпя голяма борба със себе си, но накрая просто се приех такава каквато съм. Просто това е природата ми и трябва да се наслаждавам на това което ми предлага живота. Не харесвам да се правя на такава каквато не съм.
Всъщност хората който се опитват да ме поучават и да ме критикуват имат много по-големи проблеми от мен. Например имах прятел гей, който след като разбра, че имам некрофилски наклонности ми каза: “Можеш да гориш в ада заради това.”
След 79-та, когато бях на изпитателен срок и част от изискванята бяха да потърся помощ, и да се подложа на терапия, имах една много прятна колежка която ме приемаше нормално както и повечето от останалите колеги. И колкото повече разговарях с тях, разбирах, че некрофилията е много важна за мен и единствената причина да имам проблем е че неможех да го възприема. Просто защото се мъчех да живея по стандартите на останалите. Така че терапията и всички хора който се опитваха да ме променят успяха да допринесат за изясняването на чувствата ми…

Помислете си над прочетеното, защото неможе да избягате от това което е отредила съдбата!

NO ESCAPE FROM DESTINY !

Почти мигновен и не много сполучлив превод : Стефан Стоев.
Извинявам се за правописните грешки!

Назад в спомените (Металообработващият Завод, село Томсън)

Този път си позволих да кача повече снимки, дори и тези който определено неструват.
Надявам се да ви объркам, с настроенията в който са снимките.


















Мистериозен мъж (Румен) зоби зловещо семки в полумрака.















Следи от върколак ?



























Определно скапана снимка, ще я премахна следващите дни.



























Тази батерия беше около една педия и тежеше 1 килограм, не бих искал мп3 плейърът ми да е с такава.















"Не понасям всезнаиковци ....." само това можах да прочета.














































Това определено е прекратка към снимката със пеперудата от миналата сесия.

Искрено и лично за Смърта!

Какво по практично и изтъркано от смърта.

Dead is Dead! There`s only one thing I am interested in... and that is the preservation of LIFE!
(Из сценарият на "Младият Франкенщайн")


Причина за погребването
След смърта, човешкият организъм започва да се разлага и да отделя непрятна миризма съдържаща бактерий и именно тогава идват на помощ гробищата - който предпазват живите от това да имат визуален, обонятелен или какъвто и да е контакт с тях. Разбира се закона не задължава близките на покойника, той да бъде обезателно погребан, освен във случайте когато организмът не е опасен за околните поради носена в него болест.

Практиката мъртвите да бъдат заравяни е породена от желанието хората да демонстрират своят респект към смърта.

Методи
В много култури, човешкото тяло принципно се заравя в почвата. Счита се че този акт датира от преди повече от двеста хиляди години през Палеолита. Прародителите ни са ползвали хълмове, храмове и подземни пещери - катакомби, за да запазват труповете. В днешни дни обичаят на погребване на мъртвите представлява заравяне на трупа в земята (всички сме чували за стандарта six feet under - шест фута под земята, или около два метра който поне в България определено не спазват бел. авт.) като на мястото се поставя каменна плоча която маркира мястото. Също така напоследък в модерната погребална култура навлиза с кремацията която е нещо нормлано в Индия и задължително за Япония (все пак представете си смъртноста на държава със 127 милиона души бел.авт.).

С две думи за Кремацията
Трупат се поставя в индустриалната пещ наречена крематориум която достига средна темепратура около 900 градуса, като преди това от него се премахва бижута или евнтулано ако има пейсмеъкър - защото може да причини експлозия.
След няколко часово горене останките от тялото - основно кости, който не са станали на прах и малки парчета се дторошават със специална машина, и се поставят в урн...нищо интересно.

Еко / Натурални гробища

Растяща тенденция е натуралното погребение което идва от Великобритания от деведесетте години на миналият век и се ползват в Щатите като метод за защитаване и възтановяване на околната среда.
Методът представлява заравяне на трупа в био-ковчег или саван изграден от микроорганизми който могат да се разпаднат, като отгоре се засажда растение или дърво което да напомня за покойника.

Облекло / Мода
Разбирасе официално, понякога придружено с любима вещ, бижу или снимка.

Позиция на тялото в ковчега / Модни чупки
Гробищата могат да бъдят поставени по различни начини както и вътре положеният труп.
Християните поставят ковчега легнал, както и тялото с опънати крака и ръце успоредно разположени или прехлупени върху торса, а очите и уста. Тялото също може да бъде легнало по гръб или очи.
Друг ритуал е тялото да бъде в ембрионална поза или дори право.
Разбирасе при повечето масови погребения труповете са разположени безразборно. Това може да е знак за неуважение към покойника, равнодушие на гробаря или липса на време и място.

Живи мъртавци
Понякога има случай когато хора биват погребани живи, умирайки наи често от задушаване, дехидратация, глад или други фактори на околната среда.
Такива методи се прилагат като екзекуция или убийство. Или пък хора попаднали в пещери, мини и други. Друг метод е когато някой е бил регистриран като мъртвец от съдебният лекър поради клинична смърт или друго.

Животински гробове
Няма какво да говоря за тях, има ги и то официално, не мисля че са итнересни, почти всеки е губил скъп домашен любимец.

Ексхумация
Аиде по-късно че ми отиде музата по дяволите.





И може би една завършителна реч.




Какво и как да направим при вероятна кончина на близък, роднина или просто някои колега!
- Регистриране на смърта
- В кое гробище може да бъде погребан обекта, ако нямате място в някои парцел, ще трябва да си намерите, не съм наясно с цените.
- Намиране на транспорт ( най-класическото е да се ползват услугите на някоя погребална агенция)
- Също така трябва да се избера планът по който ще бъде погребан покойника.
Материал на ковчега, цвета, разни екстри като тапицерия, дръжки и такива неща сещате се.
Бройка на нерколозите и разбирасе кетъринга, декорацията, продължителноста на молебена, наема на църквата и тн. Мисля че едно обикновено погребение върви към 350 кинта.
- Ако разполагате с повече пари, каменна плоча със снимка или само с текст, с някакъв монумент, или ако нямате възможност или не ви пука толкова за човека просто един обикновен дървен кръст - все пак си е класика.

Международен фестивал за късометражно кино Бяла река

Официален уеб сайт на фестивала :
http://www.ismfest.com

инфо : Kafene.bg / 05.07.07

Проектът представлява прожектиране на филми на участниците на открито сред природата. Фестивалът се провежда в рамките на три дни - 3, 4 и 5 август 2007г. в комплекс "Бяла река", намиращ се на територията на национален парк "Централен Балкан", недалеч от гр.Калофер. Участниците и гостите могат да се настанят в палатков лагер в близост до мястото на провеждане на фестивала. По този начин те имат възможност за неформални разговори, дискусии и обсъждане на идеи. Обмена на информация е по-свободен и това помага за създаването на нови творчески и професионални контакти.

За тези, които предпочитат повече удобства могат да се настанят в намиращия се наблизо манастир или в къщи за гости в град Калофер.

Тази година в рамките на втория международен Фестивал за Късометражно Кино "Бяла Река" ще се проведе уъркшоп. Темата ще бъде съобщена в деня на започване на фестивала и ще е отворена за всякакви интерпретации.

Участие могат да вземат всички желаещи без значение дали се занимават професионално или любителски с кино. Основната цел на този уъркшоп ще бъде реализирането на кратки кино форми – до 5 минути в необичайна среда. Времето за осъществявяне е в рамките на времето за провеждане на фестивала. Филмите няма да бъдат оценявани или награждавани, защото с този уъркшоп бихме искали да дадем възможност на участниците да усетят удоволствието от създаването на кратък филм, за много кратко време сред природата. Филмчетата ще бъдат прожектирани в последния ден на фестивала пред гости и участници.

Целта е в рамките на 48 часа да се създаде завършена кинотворба, която да може да бъде прожектирана пред зрители. Авторите ще трябва сами или в групи да замислят, заснемат и да завършат монтажно своят киноразказ. Организаторите се ангажират да предоставят необходимата техника за монтаж за онези участници, които предварително са заявили желание за участие. Поради спецификата на терена – еко център „Джендема" се намира сред природата – има ограничен брой техника. Времето също е ограничено и затова ще има много точен график за монтаж, който ще зависи от броя на проектите. Молим участниците за разбиране и тези, които могат е добре да си донесат собствен лаптоп с монтажна програма.

Снимачната техника и всички други технически средства трябва да се подсигурят от самите участници.

Филмите, създадени по време на този уъркшоп ще могат да бъдат използвани от организатоите с некомерсиална цел (прожекции), както и за популяризиране на фестивала (публикации в пресата, телевизията и интернет).

За предварително записване за участие в уъркшопа пишете на електронна поща - avis_bg@abv.bg
За резервация и информация за нощувки - телефон: 03133 2988 или www.kalofer.com

Назад в спомените (Птицекланицата преди село *******)

Ето няколко селекционирани снимки от неделният ни излет.

Прятно гледане.













Симпатична голяма пеперура, почиваща си след продължителното блъскане в опит да се измъкне от една от тоалетните.






Много як портрет, по желание на модела.



Тази пък ми напомня на мухлясамо и изгнило знаме.















Комунистически календар или Партиздат, съдържа смърта и рожденията на велики дейци от социалистическо естество, както и всички по големи дати и събития.






Много фешън блуза с надпис "NATURAL RESERVE".






Мммм да, ...















Едно от четирите птичета които се бяха заклещили на различни прозорци, между стъклата и бяха намерили кончината си, предполагам се бяха пекли на слънце, защото бяха много запазени - вероятно моментално изсушени и консервирани от топлите лъчи.









Радостен, че си е намерил противогаз и гаичен ключ номер 14.
Прилича на глайера на едно от партитата който Горгон бяха правили.






Още една пеперуда опитваща се да се изкъкне от парника в които бяхме, която разбирасе аз като истински еколог пуснах да отдети, след фотозаснемането и.









Една от любимите ми снимки, и композиционно и заради лилавият цвят.
Пояснение разтоянието между двете стукла което принципно е празно в случая беше запълнено с малки мушици и буболечки както и един голям лилав бръмбър, които почти не се забелязва, тази бяла ноюна пеперуда и разбирасе птичето от горните снимки.



Само да напиша : Нямам коментар.






Не, благодаря, не пуша!






Когато прочета книгата обещавам да и направя кратко ревю тук.









Мазето което беше пълно около две педии с ламарини, обилно заляти с вода, и поръсени с лек привкус на бензин, който цепеше прекрасно в циан. А пък на единственото нещо което беше на повърхност, а именно тенекията за сирене имаше огромен бръмбър, който незнам как се беше добрал до там.






Октъртен прозорец който беше между две вътрешния помещения. Първото от където идваше и светлината, бяло помещение с много прозорци и второто адски тъмно без никаква светлина, цялото в бели плочки, вероятно дейна зона за клане на птици в зградата.



Бит пазар, при канала. Тук някои е открил цяло кашонче с епроветки, което бива бурно налазено от другите спътници.



Най-любимата ми снимка, прилича на лишена от смисъл драсканица.



Лице на тапета.









Едната обувка на соц пепеляшката, която намерих.
А, дали другата седи все още на кракът и ?

3 Серийни убийци от едно място....

Тук идва моментът да споделя три поредни драсканици който направих преди време на 24-ти Март, просот изглежда се бях вдъхновил.

Нека да ги представя подобаващо,


на вашето внимание пухкавият хомосексуален американец Джон Уеин Гейси, известен под творческият си прякор Клоунът Пого, с над 33 убийства на момчета и млади мъже.



(Ръкопляскане)

Следва моят личен фаворит, братушката Андрей Чикатило, представен от мен - автора, като преобразен в клоунски костиум. Над педдесет жертви, изнасилвач, хомосексуалист, болен човек. Най-големият плюс който има и го прави по-неоткриваем е болеста от която днк-то на спермата му - която са намирали в жертвите, винаги е била различна.

Любим момент : Когато на един от последните съдебни процеси срещу него, си сваля гащите и почва да се смее, пред залата с ревящи, съдиращи се от скръб и болка, роднини на всяка една от жертвите му.



И на последно място, но разбирасе не по важност, господин Джак Изкорвача! Мисля че името му говори само за себеси и неизисква представяне.



Мерси за вниманието, и заповядаите отново в музеят на убийците в развлекателният бизнес.

Сега като се замисля много би ми се искало да нарисувам господин Алберт Фиш, както и симпатягата Ед Гейн - вдъхновил Хичкок за тоталната си класика Психо, както и причина за появяването на бял свят на великата поредица Ханибал.

Noir, Horror, Black Comedy, Slasher, Splatter, Pornogore, Torture porn и Snuff ?

Филмови жанрове към черното изкуство...
Без никакви претенций за истинност, точност и тн.

Noir
Това е кинематографически термин описващ изисканите Холивудски крими драми, особенно тези на който подчертана морална раздвоеност и сексуални подбуди са в основите. Принципно класическите ноар филми са зората на четиридисетте края на педесетте години. Noir идва от френски и означава черен.

Horror
Филмите на ужасите датират още от далечната 1922, когато и на яве излиза филма Носферато.
За първите наченки на жанра от двеминутният френски филм The House of the Devil от 1896-та.
Основните настроения с който се характеризират са : ужас, страх, терор и отвращение, а харектерите са вампири, зомбита, чудовища, серийни убийци и други севъзможни страховити същества.
Тук трябва да спомена класическите поредици като Hellraiser, Nightmare on Elm Street, Freddy vs. Jason, Friday the 13th, Halloween и дори комичната поредица с куклата убиец Чъки - Child's Play(1,2,3,Bride of Chucky и Seed of Chucky).


Black Comedy
Определено лидер за мене тук е The Addams Family(1 и 2) и Beetlejuice, като бих добавил и гнусното Braindead което е по скоро за Gore филмите, като се има в предвид тоновете черва, разчленени зомбита и стотиците литри кръв който съпровождат филма. Аааа, щях да забравя великия Young Frankenstein (1974).

Slasher
Слашъри или тийн филми със серийни убийци.
Няма как да не се спомене тук филмът Scream(Писък) или пък другата всеизвестна поредица I Know What You Did Last Summer(Знам какво направи миналото лято/Все още знам какво направи миналото лято и Винаги ще знам какво направи миналото лято).

Splatter
Името е зайгравка с филмовият жанр Slash(er) и се употребява за Gore филмите който се характеризират с детайлно показване на брутално насилие постигнато чрез множество специални ефекти, изкуствени черва,ограни и кръв.

Pornogore / Tortureporn / Gorno
Това е ново-конкретизиран жанр, в който се набляга на голота, насилие, осакатяване и садизъм приложено върху индивиди от женски пол. Като такива филми мога да се споменат : Hostel (2006), Hostel : Part 2 (2007), Cabin Fever (2003), Saw (2004), Saw 2 и Saw 3, The Devil's Rejects (2005), Wolf Creek (2005), Cradle of Fear(2004), както и двата филма и съпровождащите ги трейлери на несъществуващи филми от проекта на Тарантино и Родригес - Grindhouse (2007).

Snuff
Снъф филмите представляват заснемането на видео на истински убийства и брутално насилие приложено връху човек. Самото име се предполага, че идва от книгата на Ед Сандърс, "The Family: The Story of Charles Manson's Dune Buggy Attack Battalion" в която набеждава семейство Менсън са правили такива филми, разбирасе нито един не е открит.

Явлението : Obi4am Aleks.mp3

Преди няколко дена/седмици когато за пореден път търсех едно старо комерс парче - по наше му шлагер, защото трябваше да го пратя на една позната се натъкнах на това явление. А, именно добавката към името на фаила със съдържание Obi4am Aleks
И то не за друго се замислих, а защото - какво ли щеше да си помисли девойката ако и пращам непрекъснато роматични песни с променено име на Obi4am Aleks ,ха-ха-ха.
И така започнах разследването си и какво да видя :

Резултат от търсенето за файлове «obi4am aleks»
4366 намерени файла (0-40) + (3047;C1;O1;P0;134)

Това вече направо ме тресна в земята, цели 4366 файла с това име, това си е истинска краста и от този ден нататък се заклех че когато качвам музика в дата бг, вече и аз ще оставям някакъв маркер,а какво по-яко от великият графит на Лъвов мост (вероятно писан от тамосъбиращите се и лъхащи кале чавета), гласящ : СУПАТА И ШИНГО ( Supata i Shingo на латиница ).

За да пследвам примера и за да има връзка се пак с първоизточника реших да е (Obi4am Supata i Shingo) и нека всички който са съпричастни да качват музика с това окончание в името, амин.

१३-ти Юли, или поредното хорор предизвикателство

१३-ти Юни датата която чакам от Април месец, за да раздвижа отно мозъка, креативноста и познатите си на куп, и да се опитаме да направиме още по добро късометражно видео поне с едни гърди пред предишното и много по-малко аматиорско।

Тук е моментът и да кажа че всеки който желае да помогне било то с роля, помещение, идея или нещо друго е добре дошъл.





Ето видеото което сътворихме на миналото издание на феста А13 и с което и спечелихме награда "BEST MOVIE" .


(Плебея, Аз и Виктория)


Искам да благодаря на Спаркс който се погрижи цялостно за звука, Катасуми за тъпанарките и лудият фелтшер, Вики, Мая и Лети за търпението, Люлински за ексхибиционизмът му и добрата смърт ,Американеца който записа за нас гласа на разказвача и другите който помагаха!




Това пък е нещо като шапка или трейлър на самият фест който направихме като подарък за организаторите. Тук благодаря на Зайката, че имаше търпение да го снимам.

Лайн-ъп за Дроп дет фест в ПРАГА

Излезе вече и лаин-ъпа за фестивала, голяма радост :)
На линка по доло може да видите по едно изречение инфо както и официалните сайтове,
а по доло съм копирал имената и маиспейс профилите на групите.
Мисля, че двадесет и една групи е доста доволно за пет дневен фестивал, поне нищо няма да пропуснем :)

http://www.dropdeadfestival.com/ddpraguelineup.html?t=१४२

SEX GANG CHILDREN (UK) http://www.myspace.com/sexgangchildren
NORMA LOY (France) http://www.myspace.com/normaloy
AUSGANG (UK) http://www.myspace.com/ausganguk
CHARLES DE GOAL (France) http://www.myspace.com/charlesdegoal
TWISTED NERVE (Ireland) http://www.myspace.com/twistednervosis
ANDI SEXGANG (UK) http://www.myspace.com/andisexgang
MIGUEL AND THE LIVING DEAD (Poland) http://www.myspace.com/miguelandthelivingdead
JOY DISASTER (France) http://www.myspace.com/joydisaster
LE VENE DI LUCRETIA (Italy) http://www.myspace.com/levenedilucretia
NAUGHTY ZOMBIES (Spain) http://www.myspace.com/naughtyzombies
MOLDIG (Italy) http://www.myspace.com/moldig
THE SIXTEENS (USA) http://www.myspace.com/thesixteens
VARSOVIE (France) http://www.myspace.com/varsovie
CURTAINS! (USA) http://www.myspace.com/curtainswebsite
NEW COLLAPSE (USA) http://www.myspace.com/newcollapse
SPELLBOUND (Ireland) http://www.myspace.com/spellboundmusic
DEATH VALLEY SURFERS (UK) http://www.deathvalleysurfers.co.uk
FANGS ON FUR (USA) http://www.myspace.com/fangsonfur
CREMASTER (Germany) http://www.myspace.com/cremastersumpfrock
DIN GLORIOUS (USA) http://www.myspace.com/dinglorious
JELLOWASTE (USA) http://www.myspace.com/jellowaste

Зебра зайн / безплатно списание първи брой

Един малък и скромен е-зайн, без никакви претенций за оригиналност и правдоподобност които скалъпих за няколко преди две седмици। Има няколко интервюта, инфо за предстоящият Дроп Дед Фестивал както и малката статия която писах за Уейв Готик Трефен тази година за сайта на автора точка ком. Дано на някой му е инетересен.

Прятно четене!

Един ден се напих, после се збих и гот клуб в София да направя реших.

Бележка:
Темата е сериозно или по скоро частично повлияна от офтопика на една също такава в вемпайър фриикз точка ком, отнасяща се за дрескода - където се установи, че за да се създаде такава традиция(а именно спазването на дрескода и следването на догмите му) у готик феновете трябва да има постоянна сила която да ги тласка - а какво по хубаво от тясно специализиран готик клуб в столицата ни।


До сега или предистория:
Вече забравих какво е било до сега, но имаше едно време убави места кадето можеше да пиеш бира под зчуците на любима или позната музика, без особенно да си смущаван от паразити, случайно попаднали и тн।(Не, че обичам да ходя по клубове)



1) Няма да говоря за Лимона, Калното - защото тогава дори не съм подозирал че съществува такова нещо।



2) Мога да говоря за пропуснатите възможности на клуб Три Уши / Пънка, естествено заради охраната му и привидното нежелание на шефа да го превъвне в един истински и активен ъндергроунд клуб където да се чувстваш у дома си।



3) Клуб О`шипка , едно изключително прятно място, което вече не съществува основно заради лакомия и пари। Да жевее Ошипка, беше ни хубаво, и мисля че на всеки който е ходил ще му липсва много।



4) Абсент। Розавото мазе, за което собствениците не даваха и пет пари। Те ми станаха идоли в непокизъма и безхаберието, евала.




5) Апартамета, на улица Самуйл ७४, с кратка история, също така ужасно прятно място, винаги съм се чувствал като у дома си, яка охрана, як персонал, задушевна атмосфера и хубава музика। Този път не парите, а съседите и проблемите с тях и с полицията изиграха ролята на за затварянето на клуба।




6) Студио Даухаус, най-големиямото и подходящо място за мероприятия свързани с гот и индъстриал сцената। Не съм се интересувал какво стана с него но сиговно вече на мястото се леят основите на поредният бизнез или шоп център.




7) Алкохол - историята продължава, прятно място, на удбно място। Доколкото знам там още не е правено парти, поне не и от естеството което ни интересува।



8) Рок бар Фенс - симпатично място, където Емил Сепаревски от магазин Горгон отвреме на вре прави партита или яки концерти.



(ще добавя още по късно като се концентрирам)


Идеята от цялото изброяване на клубовере е да се извади няква поука, какво трябва да се прави, какво трябва да представлява следващият евентуален клуб, и от какво трябва да се пази.
От тъпа охрана, съседи, гадно място, нежелани посетители и тн.



Наръчник на междукварталният клубо-собственик।

Място:
Може би, всички си мечтаем за старо изоставено хале, бирена фабрика, подземие, бомбено убежище и какво ли още не, но колкото и да се лъжем вариантът такова място да се намери и да бъде преодстъпено точно за въпросните цели, е ९९% невъзможно и непостижимо за жалост.
Значи усилията трябва да се пренасочат към мазета, етаж от стара зграда в центъра или нещо от това естество.

Клубът:
Симпатичен, не много малък, но и не много голям, уютен, чист и спретнат। Не мисля, че визията на едно такова заведение е много претенциозна и трудно постижима.

Наемат:
При положение, че въпросният клуб няма да бъде с комерсиална цел, както и че няма да се изкарват достатачно пари за да се води на печалба, наемат трябва да е възможно най-малък, което от своя страна определя и големината на помещението.

Персонал:
Мисля, че винаги ще се намерят фенове който да подържат или работят на такова място।
Забележка : Охраната (без която не може) задължително трябва да е от свестни хора които са наясно какви събития се провеждат и как да се държат и да уважават посетителите.

Програма и музика:
Тук нетрябва да има никакъв компромис и ясно да се следи първоначалната идея, без стилови измяна и намеса на други субкултури.

Политика:

Посетители:
Електората, най-важните। Определено е хубаво да идват само познати и хора който наистина са в нещата поне на първо време, за да се изгради някаква репутация на заведението, както и да не се размътва посетителската масса от самото начало.

В следващата песен се пее, за Люлин, за готките и за още нещо.

"Да ти пикам на Готика, ааа не така чичо, всеки като не разбира и дай му да пикае"
(от филма "Индустриален оркестър без име")


В следващите редове ще се опитам да опиша и конкретизирам разновидностите на индивиди олицетворяващи се с готик субкултурата в България।(Без да бъда критикуван или притесняван с неудобни въпроси от който и да е било)


Люлин стайл гот гърлс
Едни от най-опасните и разпространени готик бандички виреещи в покрайнините на спокойната ни столица। Харакретизират се с това, че в редиците на този клан преобладават на практика предимно момичета (е винаги има изключения)। За тях се знае малко, но много се говори!
За корените им се казва, че са индиански дори ямболски или елховски, но това могат малко хора да потвърдят।
По визията може да ги познаете, черни дрехи, черен грим, неразбираем акцент, хаотични метални илиенски бижута и коси в неизяснен и мистично клош цвят।

Менсонити и Мъжки матрьожки
Често в училищна възраст, не много не-приятни както и не много общителни। Черпят основно вдъхновение от техният идол, дори някой го наричат баща господин "открадни и боядисай в черно" Мерилин Менсън।
Разпознават се по тениски или облекло наподобяващо или съдържащо лика на идолът им, както и неравномерно поставено червило или боя за обувки около очите и върху устните.

По-гот или Повярвали си готи
Тук възрастовата граница, както и окосмението по тялото са доста по големи. Често тези представители на субкултурата, са сприхави, затворени, винаги седящи в ъгъла на клуба, необщуващи с никой. Носят се слухове, че излизат само нощем, а в предишният си живот са били металисти.

Соф-гот или Софийски готи
Истинските готи, прями, стройни, елеганти с бели зъби. Често със софийски корен, доблестни млади мъже и жени революционерки, предимно странящи от тийн членовете на субкултурата.
Със собствен бизнес, или просто офисари, те бранят ден и нощ готик, индъстриал и уейв сцената в България на цената на всичко. Едни истински бг гот нациолаисти.

Блиек метълс и Крейдъл Гърлс
На границата на паранормалното! Мрак, смърт, кръв, обърнати кръстове и пентаграми, готик метъл и перелини обграждат наситеното им с злоба и ненавист към света ежедневие!
Това са хората който не искате да виждате на улицата вечер, пазете се от тях за да не бъдете оплетени от мистичната им същност и склоноста им да пият кръв от пръсчето на дясната ви ръка.Средното.


Бележка :
Ако някой желае да даде своя снимка (ще ми трябват по една или две) да сложа над всеки от видовете готи।

И още нещо, не се обиждайте - смеи те се!

Моята нова чистачка на входа, се оказа гот-ка. Част २-ра

Мисля да прескоча историята за трудният ми път да я намеря и направо да разкажа за първата ни среща.

Около седем дена след като за пръв път се бях запознал може би с любовта на живота ми (а защо не и бъдещата ми съпруга - ще разберете защо не), имах благословията на съдбата да я срещна отново.

Беше сутрин мисля, че четвъртък (не бях на работа защото си бях взел болнични) и се подмотавах по анцунг из нас, търсеики нещо за хапване или може би някоя изветряла чаша кола। Когато нещеш ли чух някакво леко тропане по вратата, сякаш малък гризач се опитваше да пробие дупка с лапичките си изпод вратата। В този момент се осъзнах, какви гризачи по дяволите, това беше лекото почукване от бърсалката за под на чистачката।
ЧИСТАЧКАТА !!!
О гостподи, дали беше тя, какво щях да правя, сега беше моментът да се срещна с най-големият си страх, дали не беше прости мираж।

Надянах бързо тениската с кости (която аз съм си правил), погледнах се - о, господи - косата ми беше като на Бийтълджус, бързо пръснах малко сапун в дланта си и я плиокнах на косата си , зализах я и се отправих към вратата।
Бързо погледнах през шпионката, но нямаше никои - ужас, сънувах ли।
Въобще не се замислих, отворих вратата и излезнах на пложадката пред вратата, погледнах първо на доло после на горе по стълбите। Щеше да ми падне чинето, първо съзрях чифт лачени ботуши даемония, след това секси мрежест чорапогашник, и къса подбухнала пола। Ако това вече не беше тя।
Бях на седмото небе, най сетне я срещнах величествената, нежна и прекрасна , моят блян, готик чистачката на моят вход беше в изправена (нагъзена ако трябва да сме точни) пред мен।

След това не си спомням какво стана, но като отворих очи тя държеше главата ми, предполагам бях припаднал। Това беше най-прятното припадане през живота ми।

Не мисля, че искам да разказвам повече за това какво си говорихме и коя се оказа всъщност тя и защо не моежехме никога повече занапред да сме заедно...

Но, в крайна сметка си остнахме добри прятели и ако не се видим повече, то поне тя ще е винаги в сърцето и парцала ми, а ето и тениската която направих специално за нея।

Моята нова чистачка на входа, се оказа гот-ка.

Излизам преди няколко дена забързан от нас, имах час при хирурга и разбира се закъснявах।
Набързо заключих вратата и понеже асансьорът не идваше се затърчах надоло по стълбите, обаче бях толкова невнимателен, че се пльоснах още на долният етаж по гъз। Защо ли? Защото стълбищата бяха мокри, помислих си: "Кой от долните(мизерни, подли и тн) ми съседи, би скроил такъв номер?" И когато вече чувствах, че пъртвата серия от псувни ще изригне от устата ми, видя с полезрението си че някой седи и ми се подхилва закачливо।
Помислих си: "Ха, по дяволите ето го и злодеят, който бере плодовете на подлото си деяние", обърнах се рязко и какво да видя।
Няма да повярвате!!!

Руса около метър и шеисет и пет със сини очи, тежък черен грим, супер симпатична гот-ка।

Първоначално решиш, че е някава шибана хальоцинация или пък зрението ми се е размътило след удара и виждам всички всички бабички (най вече вдовиците) като вталени, адски секси и убийствени готик мацки.

Изправих се бързо, изтупах се (блях целият ми задник беше мокър, добре че не паднах по гръб), не посмях да и кажа нищо, дори не се усмелих да я погледна отново в очите, завъртях се и със същото скоростно темпо се отправих на долу। Мислех си, "Какво ли ще си каже за мен, дали си има прятел, от каде се е зела, как домоуправитела на блока може да наеме точно в нашият вход такава прелест, дали няма да мога да я придружа на партито на Велик, ами ако не беше българка?"В този момент след цели дванадесет успешно взети стъпала отново се плиоснах на земята, сега вече наистина бях засрамен! Станах с невиждала ловкост, увеличих музиката в мп3 плейарът си за да не чуя евентуалният и смях, след глупавото ми строполяване на пода, и закрачих с бърза но леко мнителна революционна крачка надоло, оставаха ми още три етажа и на всяка цена трябваше да се задъжа прав, колкото и много задните ми части да искаха отново да докоснат мокрите плочки...

На следващият ден, не я видях, бях доста нервен, дали наистина не съм халюцинирал?
Наложи се да събера сили и под предлог, че входа беше мръсен, и как така плащаме по единаисет лева и двадесет стотинки на месец за чисотата , винаги е мръсно, се качих при домоуправителя।
Звъннах и когато той излезе, не го пощадих и го почнах с "В тази държава никой нищо не прави, как искаме да имеме икономика и работни места при положение, че една чистачка неможе да контролираме!" и подобни глупости който можах да съчиня на място। След няколко минути безразборно дуднене се сетих за какво съм при него и най сетне го попитах - кога отново ще идва чистачката, а той продължаваше да гледа глуповато и недоумяваше какво става...
Както и да е, зарязах го и потеглих по стълбите към апартамента си।
Бях бесен, служителите на гарата цели разписания на влакове помнят а той един проклет график неможал да запомни...

Ден трети, прекарах утрото пред компютара - както прекарвам и всеки ден принципно. Разглеждах ту девиант арт, ту вемпайър фрийкз но нищо, не можех да изкарам гот-чистачката от умът си... почти блокирах търсачката в гоогъл от фрази за търсене като : китчен гот, готик гирлс ин дъ китчен, баница бат, баница лолитас , клеенер готс, клеенер готик феемайлс, но нищо, сякаш бях обречен вечно да я търся।