За няколко часа из София, и не съвсем. (част втора)

В момента съм по гащи ям сладолед с боровинки, пия кола и имам още спрей сметана и няколко пръста розава пиня колада(коледа).

Току що се върнах от така да се каже, втората част на самоцелното ми странстване из софийските кръчми и прилежащите към тях улици.

Днес беше слаб ден, успях да обиколя само четири кръчми, мотах се из центъра, ядох един дюнер и един таксиметров ни изхвърли от таксит.

Та какво стана днес, първо бях на много делови и сериозен разговор в намиращата се в близост на Съдебната палата кръчма 1516 (какво красиво име, а?). Бях се изнервил, но го преодолях. Не съм от хората който обичат да се засягат, нервират и полудяват за големи и страшни неща. Бях откровен и нетипично мил, но както и да е.

След кратък престой се упътих към първата си алкохолна - да я наречем, среща за деня, а именно със двете изключително важни персони в моя живот Катерицата и Зайката(пояснявам, че това не са имена на травестити или евтини курви, те са просто двама,как да го кажа, не добре психически младежа мой приятели.).

Мотах се и намерих този велик принт на травестит на Славейков, голям кеф!



И така след кратко лутане, се озовахме в първата(за мене втора) кръчма за деня. Изключително приятно място: чудно, дори цели два пъти ни поздравиха с любимата ми от детството песен на Michael Jacson - Heal the World (като бях малък ревах на нея, и все още тази песен ме разплаква). Но, както и да е (дори я слушам в момента) мястото е яко. На стените до масите имаше кранче от което можеш да си наливаш прясна бира (винаги съм искал такова вместо стандартната мифка в кухнята), разбира се кран снабден с брояч, досущ като такси, само че на по висока тарифа (5,99 на литър).



Платихме си сметката, 34 лева (ужас) и се понесохме към Халите. Трябваше цял час и половина да чакаме Илийката.



Решихме да се по лигавим из напълно пустите Хали, аз си взех розова пиняколада, която в момента допивам, Зайката баклава, катерицата Баница, а румен попиваше коледното настроение царящо там.

Разбира се, заснехме еротична фото сесия, снимки от който ще влязат в календар за 2009 на дом за хора с психически проблеми. Държа да подчертая че сесията е заснета от реномиран фотограф и на суровият материал който виждаш му предстой стабилна обработка от професионалисти.





След като почти заспахме, изтероризирахме машините за подаръци, направихме кални петна за чистачките и отегчени от всичко навъртяхме купища минути по мобилните си телефони, Илийката се появи.

След кратък безцелен словесен двубой се отправихме към следващата си жертва - бар Амстердам.



Отново много приятно място, със симпатични също така почерпени непознати, малко странна музика, цигарен дим и тоалетна с бели плочки. И тъкмо да се потопим в преднамерено празничната атмосфера от врата лъсна Киро (не батше Кико) със приятелката си(да той има приятелка, невероятно но факт). Радостта ни беше почти споделена и вече беше отредено, че ще продължим вечерта си в неговата сияйна компания поливащи се марков алкохол и евтина арабска храна.

Изпихме по още една бира, и едни по рано, други по късно се отправихме към бар "Джуджетата" в близост до Попа, поне с това име ни го представиха. Оставихме там Катерицата, който през целият път много съсредоточено се стремеше да ме блъсне на земята и да ми счупи апарата, но не успя. Та, след като го оставихме се запътихме към уж денонощният магазин SexWell в близост до дюнерите Mimas. Нямаше да си купуваме кондоми, и без това след толкова пиене не можехме да го дигнем, плана беше да си купим шишенце Попърс и буквално да се убием.

Да, ама не. Магазинът с крещящ надпис NON STOP и SEX изобщо не бачкаше, ама изобщо. Толкова бяхме разочаровани и отвратени от сексуалната промишленост в България, че решихме да проникнем в Mimas за по дюнер и пържени картофки.



Както и да казахме си, ако не с попърс то с пиене ще затапим мъката в самотните ни тинейджърски сърца и с бодра крачка се отправихме обратно към бара.

Барманката ми направи някъф спешъл коктейл, после втори, после бира...

След като известно време зяпах тъпо, опитвах се да снимам нещо за да го сложа тук и се усмихвах на непознати, най сетне дойде и моят момент на изява.

Алкохолният ми спътник Илия a.k.a. Илийката, реши, че трябва да запознае приятелите ни с персоналният жаргонен речник на кварталната ни тайната общност.

В продължение на половин час думи като "казавайка", "орловица", "балсамница", "бурзумирам" и тн рикошираха в стените на клуба, а Киро, Войводите и познатите им, се кискаха почти останали без дъх.

Доло те са сериозни, говорят за бизнес.



Поусъзнахме се, посмяхме се, аз почти си изпих вторият коктейл, Киро се изплаши и се умете към тях, както и други разни индивиди. Ние с Илийката решихме, че е време и за нас.

Отново се понесохме по среднощният океан от таксита въоръжени с пянски усмивки и скъпи спомени.

За няколко часа из София...

Или как зверски се умазахме вчера.

В по долният текст, съвсем самоцелно се опитах да събера спомените си за зверското умазване което си причиних вчера (23-ти декември).

Станах към 9 часа, кисел както винаги, обърнах сутрешният литър кола и по стар обичай започнах да се самосъжелявам, колко ми е скучен живота как нищо не ми се случва и тн.

След цялата серия самосъжаление която си вкарах, реших да отида да видя как е коледното настроение при баба ми и дядо ми.
Там обаче, противно на учакванята ми цареше още по силно изразено анти-празнично и депресарско настроение.

Издържах почти половин час и след като дядо ми ме изпрати с думите "Живота е безмислен, добре че те има и ми носиш името, поне то да е живо след мен" и други такива прятни неща, реших да взема нещата в свой ръце.

Влезнах в някакъв супермаркет пълен с цигани, грабнах едно Шуменско и се изстрелях навън в посока Халите.

Взех си още една бира и почнах да звъня на разни хора който ми се струваха надеждни за начинанието коеот бях намислил. Зайката, Войводата, Люлински, Ели - всички естествено заети, всички на работят и никой който да ми прави компания.

Първо ниво:
Изпих още една бира чакайки двамата ми спътници Ру и Светльо Криейтъра, нагледах се на пазаруващи бабички, суетни батенца и търчащи дечица.


Второ ниво:
След почти час в тази депресираща коледна атмосфера, най-сетне въпросните дойдоха. Последва разговор за октоподи и морски ястия и след кратко двуомене, се запътихме към първата ни кръчма за деня,а именно "Сам Дойдох".
Кръчмата е малка, уютна само със няколко маси, а на стените с рисувани портрети на най-редовните му клиенти. Сред тях има художници, режисьори, писалите, акьори и други креативни натури.
След като поръчахме още бира, аз подхванах темата за случилото се преди 36 години масово убийство на виатнамски студенти във Студентски град. Бях чел, за това в един форум, но там нямаше почти никакво инфо, освен, че пича дето е стрелял се е вдъхновил от филмът "Кръсника". Всъщност разбрах, че студентите са били от този етнос, след като един пълен господин седящ на съседната маса се включи в разговорът ни. Интересното е, че това беше вторият непознат за седмицата който ми се включва без покана в разговора и то се за същата тема с убийството се в компанията на Ру. Изгладихме детайлите по случая и отново провокиран от нас, въпросният тип се опита да ни впечатли със някаква скалъпена история за Жоро Павето, а ние поръчахме още картофи и вурстове.

Трето ниво:
Към нас се присъедини изневиделица една позната и се опътихме на наблизко намиращият се метъл бар "Black Logue".
Вътре също е сравнително прятно, прилича на "О`шипка", бирата не е скъпа и кенефите са супер яки.
Пихме по няколко текили и бира и докато се осъзная още една девойка се беше присъединила към нас.
Малко след това Деси и Гло се опитваха да ме пребият в тоалетните, едвам им се измъкнах и отидох да си поръчам още една бира.
Незнам кога съм си тръгнал, единственото което ми остава като спомен-суверин е един шал.

Четвърто ниво:
Клатушкайки се обграден от тримата ми братчеди, който не бях виждал от години, се отправихме към "Лучано" за още една доза бира и пържени картофи.
Малко преди да стигнеме към нас вече бяха Елица и прятелят. След това с разни други хора се наливахме със прясна жива бира. Друго не помня, май говорихме за курви и за Испания?!?

Пето ниво:
Озовах се в някакво такси, имах среща с Илийката който вечеряше някаде с Насо Русков и прятелката му със сложна фамилия.
Мястото се оказа някакъв китайски ресторант,а те тъкмо приключваха яденето.
С общо пиянско съгласие решихме да се отправим към някой клуб с яка музика и още бира където да потанцуваме и да се доизложиме съвсем.

Шесто ниво:
Хванахме едно такси и се метнахме към "Строежа", който разбира се не работеше. Илийката ми каза, че от недоволство съм тичал и съм се мятал пред някви коли, а Русков се е шашкал, че ще се убия, но аз не помня нищо.

Седмо ниво:
Останахме само с Илийката - пяни, използвани и премръзнали. Качихме се на поредното такси и отпрашихме към "Тънка червена линия". За пръв път стъпвам там, клуба е жесток! Джаги, билярд, тиливизия, бира, други напитни, млади хора и цигарен дим.

Осмо ниво:
Пак същата история, такси и бира, само че тоя път в Илийката. От там не помня нищо, освен, че ме влачеше по пода, а аз несвързано се опитвах да му обясня нещо.

Събудих се на земята покрит с някви неща, станах пих чаша кола и се запътих към вкъщи за още пари, за още пиене.

И така драги читателю за няколко часа бях в 8 столични квартала обиколих 5 кръчми и си похарчих коледната премия и все още съм жив. А турнето ми по кръчмите и пиенето тепърва започват.

Единственото което съжелявам е, че не си бях зел апарата за да документирам както си трябва целият трип, но както и да рапортът ми е достатачно живописен и ще мине и без снимков материал.

Тор 3: На мойте девизи: верни спътници в живота!

Туй като бях си обещал, че от днес ще започна да пиша поне по един пост всеки ден реших да напиша мини класация под надслов: "Топ 3: Девизите който ми помагат!"

Разбира се, всичките (цели три) девиза са тясно свързани със съществуването ми и житеиските ми стратегий за доминиране над света, а не просто копирани балвочи от някой неграмотно написан сайт.

Та да започнем със...

1.Обичай (и уважавай) себе си, за да те обичат (и уважават) и останалите!
Това е най-голямата глупост изобщо измислена някога. Като мога да дам съвсем житейски изпитан и наУчно потвърден пример, че при мен това не дейсетва. Например когато съм самонадеян и нахакан, никои не ми обръща внимание освен разни дебелаци който искат да ме бият и потни селяни, а пък когато се самосъжелявам, мълча си и се правя на мишка всяка втора прилично пяна "мацка" ми се лепи (разбира се аз съм прекалено пян да го разбера, но така са ми разправя ли близки и познати).
Така че, това мото изобщо не е практично и най-малкото вярно, защото никой не обича самовлюбените келеши и лигли. Без много да се замислям мога да го заменя с доста по практичното "Обичай ближния и ближи обичания"(заглавие на последният албум на Миши Шамара, йеее) или цифровият му еквивален "69".


2. Историята се прави от индивида, а не от масите!

Или оригинала "History is made by the individual, not by the masses" (реплика на Дик Соломон от един любим мой сериал "На гости на третата планета").

Това е може би, единственото мото което ме държи все още жив и прилично пълен с надежда, че някои ден ще успея да направя нещо стойностно което да "остане в историята".
Към него мога да добавя и "Орлите летят по отделно, овците вървят в куп" и други такива глупости. Незнам до колко е вярно, но ще продължавам да се връзвам и да парадирам и с двете, докато някои хубав майски ден родителите ми не ме изпратят насилсвтвено в клиника за юнуши със мания за величие и двоумения относно сексуалната ориентация.


3.Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдействa!
Да бе, да. Точно обратното. То и това е идеята, нали? Защото когато тръгнеш да правиш нещо всички те мачкат и те разкадроват с това колко невъзможно е за осъществение и как единственото което те очаква е провал.


Явно при мене всичко действа на обратно. Не мога да си обясня защо се получава така при положение, че съм такава позитивна и оптимистична натура. Единственото което ми остава е да взема с шепа от раждясалите ножчета за бръснене на дядо ми и да си натъркам китките.

Две лица в едно тяло: Завръщането!

Около година и нещо, не бях стъпвал тук и не бях улюпвал и думичка.
Бях толкова щастлив с живота си, че бях зарязал прятели, blog-ерщините и дори порталът към душата ми , личната ми MySpace страница.

За съжаление всичко, се прееба, както винаги става... нали?

И защо ли? Еми защото явно около такава експлозивна, противоречива и "креативна" натура като мен, съществуването изобщо не е лесно нещо, просто не е за всеки..., но както и да е.

Важното е, че тепърва набирам сили да публикувам нови "репортажи", неща който ме интересуват и заинтригуващи снимки заснети от мен по време на някое от мойте не-ежедневно преживяване. (доста сложно прозвуча, това е защото обичам сложните изречения лишени от смисъл.)

пс: Държа да подчертая, че се вдъхнових отново да пиша заради тази персона : http://kiro.bg/

Иначе, какво се случи с мен за тези 13 фатални месеца.

Визуално-стилово:
Бях за известно време с розава коса, дупчих се на няколко пъти на различни места по тялото, имам един нов скар на каубойски пистолет. Също така против всичките ми изказвания и лоши думи за татуировките, се ушарих с цели десет бройки. (на краката, корема, гърдите, гръдния кош, сега следват ръцете и после обещавам да спра....). Скоро ще постна снимки на всичките ми попълнения и шарении.

Креативно-музикално:
Направих два концерта, единият през Януари заедно с банди, мои прятели : Mytrip, Animassacre, fault, Proletarii и Voyvoda. През Октомври имах честа да подгрявам немците Diary of Dreams заедно с моите прятели и колеги от група Под Дъжда и Voyvoda(който се оказа много прятни момчета.)

Пристрастивно-алкохолно:
Не съм спирал за повече от три дена, да пия бира... просто немога явно съм пристрастен. Пих няколко вида немска бира (в продължение на два прекрасни месеца), пих румънска бира, пих и ненормално голямо количество българска бира.

Глобално-развлекателно:
Бях в Германия за два месеца при много скъп човек и си прекарах ужасно добре. Бях през това време и на готик-индъстриал фестивалът Wave Gotik Treffen, за трети пореден път.
Също така на връх Хелоуйн бях в местността Трансилвания, Румъния в глад Брашов, където имах възможността да посетя замъкът на граф Дракула.

Професионално-социално:
Напуснах старата си работа на която умирах от тъпня и започнах на ново място благодарение на едни френдове, сега се разлагам тъм и чакам екшън.

Домашно-стилово:
Промених поне 2-3 пъти облика на стаята си за по малко от година, сега половината е greenbox студио, а другата микс от пънк и момичешка стая.